Декември 2004 година лекарите най-брутално отписаха баща ми. Направиха ме на маймуна от обикаляне, рушвети, молене и какво ли още не... как да е. Свързах се с Продан Христов, но за съжаление ми отне почти 2 седмици, докато получа лекарството в България. Баща ми, RIP, прие само едно шишенце, после почина. Антималигноцит не му помогна. Може би беше твърде късно, последен стадий рак в мозъка с метастази в белите дробове и лимфите. Може би той се отказа да живее. В деня, в който му дадох първите капки от лекарството, той ми показа часовника на ръката си, посочи ми часа и ми каза деня. Само няколко дни по-късно разбрах, че ми е посочил деня, в който почина. Вярвах. Иска ми се да съм вярвала повече, но животът е кучка, а антималигноцит не е панацея. Билчици.
Иска се много ВЯРА. И, не допускайте, никой да ви казва, че няма смисъл, че всичко е изгубено, и по този начин да убива вярата.
Не ми се пише повече... съжалявам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите