В нашата къща винаги и всичко се е знаело както от болния ми съпруг, така и от нас.

Единственото, което ни беше спестено, беше от мъжа ми, когато се оперира за първи път.
Той тогава СКРИ от нас за какво ще го оперират. Бил имал някакво срастване, удебеляване на червото, на скенера показваше ТУ клетки, но кой да знае тогава, че това са туморни клетки!

Той разчиташе, че ще отстранят тумора и ще ни предпази от този шок.
И милия, отивайки на операция си мълчеше пред нас.
Шокът беше от доц. Владов, който ни съобщи състоянието му и беше не по-малко шокиран от нас, че не знаем каква операция е правил.

От там нататък вече всички знаехме за какво иде реч, даже съпругът ми остави нещата в моите ръце, но държеше да знае абсолютно всичко.

По едно време реши, че това не му отърва и вече си говорехме двамата директо с лекарите, какво следва, как ще ги правим нещата и т.н.

Многа по-лесно и по-просто е. И за болния и за близките.
Вече вкъщи могат да се обсъждат варианти, алтернативни методи и консултации със специалисти.
А и финансовата страна не е за омаловажаване. Като се обсъжда от двамата е много по-лесно да се намерят рентабилните решения.