Това е материалът на nsee - отговор на mimozitta от темата "ДОБРАТА НОВИНА":

Анвирзел - в три посоки на света
Анвирзел е лекарствен продукт от бъдещето. така твърдят в три точки на света и след малко ще започна да разказвам за тях поред. Анвирзел е патентован препарат, получен от растението олеандър. То е известно и у нас, има го по много тераси и в много дворове. Едно от българските му диалектни имена е закум. Самото растение е толкова отровно, че може да причини бърза смърт. И точно затова ще Ви отправя едно предупреждение:

-в никакъв случай не си позволявайте да правите опити с олеандър заради надеждата, че сами ще произведете свой вид анвирзел;

-никога не употребявайте биоактивна добавка с името”Анвирзел”,ако тя няма доказателства за истински клинични изпитания, ако не е съпроводена със сертификатите за качество и надеждност на производителя и.

В Африка олеандърът е познат от поне 2 000 години и е наричан „Розата на пустинята”.В Турция за самочувствие му казват турски олеандър.В САЩ олеандърът се прочу наскоро с латинското си наименование Нериум, очевидно това име пряко се свързва с нимфите нереиди, прекрасните дъщери на морския прорицател Нерей..Това пък са имена от старогръцките митове е легенди. В последното десетилетие освен славата на голям красавец и още по-страшен отровител, олеандърът вече е познат и като начин за спасение от рак.

Всъщност думата олеандър в медицината изчезва, за да се появи на нейно място медицинския термин „анвирзел”. Прочетох, че анвирзел е лекарство на бъдещето, което може да се купи и в момента. Препаратът не попада в класификациите на нито един познат досега химически препарат с такова действие. А направените изследвания и оповестените резултати показват, че анвирзел атакува туморните тъкани на пикочния мехур,на млечната жлеза, на простатата, на костите ....- и то с повече от положителен резултат. Освен това става очевидно, че анвирзел рязко усилва имунната система /само за сравнение-днешната химотерапия рязко я срива!/. Има едно много интересно сравнение за силата му- анвирзел буквално „снема маската” от раковите клетки в тялото, защото те набират сили, успявайки буквално да се маскират и да не бъдат разпознавани от човешката имунна система. Анвирзел пък също така буквално „отваря” очите на имунната система и и дава възможност тя да разпознае и унищожава раковите клетки вътре в себе си.

Но нека започнем поред.

І.ЮАР

И да запомним името на д-р Марк Сванепол от Южноафриканската република. Преди повече от 10 години д-р Сванепол се амбицира да създаде лекарство, което да помага и на болните от СПИН, и да спасява от рак, и от туберкулоза, тоест да лекува трите африкански бича. В определен момент вниманието му е насочено и към олеандъра, и към растението сутерландия-канкербос..

Сутерландия е многовековното име на растение,с което са се лекували стотици поколения на горещия континент. Може би затова от началото на миналия век към неговото име, за красноречивост,се добавя и уточнението:африканският женшен. А когато идват новите заселници от Европа ,за да станат и коренни жители на ЮАР, към думата сутерландия се прибавя и съставката канкербос. Всъщност това е изопаченото английско име Cancer Buch / канцер буш, буквално-антираков храст/ И ето го антираковия продукт Сутерландия-канкербос, съчетаващ в себе си уникални качества едновременно и на лечебно средство, и на имуностимулатор на човешката система. Рано или късно е щял да се появи медицински изследовател, който да се насочи едновременно към двете прочути растения., и да съобрази ,че...

Доктор Марк Сванепол съобразява, че ако иска да създаде мечтаното лекарство, което да може да помага и срещу рак, и срещу СПИН, и срещу туберкулоза, ще трябва да търси най-силните природни възможности на Африка. Затова започва изследвания на възможностите и на олеандъра, и на сутерландия-канкербос.

Във втората фаза на своите проучвания и доказателства д-р Марк Сванепол събира за началото на своите клинични експерименти общо 430 пациенти,с двете най-страшни диагнози. В едната група са 350 болни от СПИН, в другата- 80 онкопациенти в последен стадий рак, от които се е отказала класическата медицина.

Ето конкретният разказ на д-р Сванепол за това начало:

-Болните получаваха на определен интервал екстракт от олеандър, смесен други биоактивни природни добавки. От осемдесетте раково болни за 5 беше казано, че ще живеят още не повече от седмица, до 10 дни. Те бяха напълно изтощени и вече нищо не възприемаха. Починаха ,защото нямаха никаква физическа сила даже само да поглъщат екстракта. Всички останали са живи, живеят вече повече от 3 години. Например на една пациентка с рак на гърдата бяха казали, че и остават максимум 3 месеца. Сега тя ходи на редовни медицински консултации на всеки 6 месеца..А преди една година нейният лекуващ онколог официално оповести, че в тялото и няма никакво онкологично заболяване..

Другите приемаха „Сутерландия-канкербос” от няколко месеца до пълното изчезване на оплакванията им. Доктор от Кейптаун, чиято жена беше с метастази по костите, ми се обади ,че след продължителен прием на екстракта от сутерландия и олеандър, той вече не открива никакви признаци на рак в нея.

За съжаление нямам възможност да проследявам всички мои болни пациенти. Те само получават от мен сместа с екстрактите, звънят ми понякога, за да ми кажат дали всичко е наред при тях. ....Получавам и много поръчки от Англия, от хора, които са се запознали с моето лечение.

Марк Сванепол е именно лекарят,на който бразилската компания Takesun Inc предлага да състави лечебна антиракова формула, включваща див котешки нокът /видът Cat,s Claw/ , екстракти от чаеното дърво Лапачо и от гъбата агарик. По-късно обаче д-р Сванепол заменя бразилската агарик с много по-силното и ефективно родно африканско Сутерландия-канкербос. Тази смес е прочута на двата американски континента и е известна с популярното име „Олеандрова супа”

Първите изследвания на Сутерландия-канкербос са дело на Медицинския изследователски център на ЮАР / в Kowledge Sistems Division of the Medical Researd Counsul of South Africa / Там са направени първите тримесечни тестове и се констатират уникалните антиракови възможности на сутерландия-канкербос.-да усили човешката имунна система така, че тя да устои и на трите страшни диагнози.Първите пациенти са 16 опитни човекоподобни маймуни и чрез техните тела се доказва, че в сутерландия-канкербос липсва каквато и да е токсичност.Уникалните свойства на сутерландия да предизвиква апоптоза /програмирана смърт на раковите клетки в тялото/ са доказани и в изследванията на Биотехнологичния отдел към Университета н Кейптаун / Laboratory of Biochemistry,University of the Western Cape Belville 7335, Cape Town ,South Africa/

Продължението,те. Практическото сливане и началото на клиничните изпитания, е на д-р Марк Сванепол, който блестящо защитава комбинацията от олеандър и сутерландия-канкеброс и този негов труд става и негова докторска дисертация.



ІІ. ТУРЦИЯ

Още през 1966 година един млад военен лекар, доктор Зия Озел, с удивление започва да наблюдава растението олеандър, известно в неговата родина и като „Турска роза” и като „Нериум” /пак се връщаме към древната елинска легенда за нереидите, дъщерите на легендарния морски прорицател Нерей/. Първопричината за този интерес е една традиция в околностите, където се намира неговата военна болница- според старите легенди, битуващи в този район на Труция,отровното растение олеандър има и скрити качества,които го правят и силно лечебно в определени случаи. Доктор Озел видял с очите си как някои селяни пият сок от олеандъра, за да укрепват физически след тежко боледуване или как лекуват с него болните си домашни животни. И нито хората, нито животните умирали. Което пък било в пълно противоречие с реалните биохимични вещества на олеандъра.

След време, когато напуснал военната болница и военната служба, доктор Озел започнал да анализира още едно свое откритие- неговите онкопациенти ставали все повече и повече сред тези жители, които живеели на височина над 600 метра над морското равнище. Оттук пък дошъл неговият извод, че навярно има някаква определена корелация / взаимна зависимост / между раковите заболявания и околната среда. Започнал да ги изследва, но започнал и проучването на народната медицина и нейните доказани ефекти в борбата с рака. Отново достигнал до олеандъра-нериум, като вече направил и своите първи опити- компресите от смачкани листа и цветове на олеандъра, наложени върху рани, оказвали потресаващо бърз зарастващ ефект.

По-нататъшните му изследвания в тази посока продължили ето така: олеандърът-нериум расте в Турция нашир и надлъж, но в равнинни места или нискохълмисти височини и практически не вирее на височините над 600 метра надморска височина. Второ съвпадение, което силно го впечатлило. Постепенно доктор Озел натрупал опит в изследването на равнището на токсичност в олеандъра чрез пробите му върху животни и набрал смелост и разработил свое лекарство в различни форми, с което започнал да лекува тежки случаи на онкозаболявания. В края на 60-те години се осмелил да представи своите познания и открития на турската медицинска общественост. Направил всичко възможно качествата на олеандъра да се анализират в различни турски лаборатории, за да може от различни места да докаже важните биохимични съставки на олеандъра, имащи силно лечебно действие..На ІV Балкански медицински симпозиум на 20 септември,1974 година той представил възможно най-пълната си документация и за изследванията на олеандъра, и за лекарската си практика при онколечението. Надеждата му била, че не само Европа, а човечеството ще му е благодарно за откритото антираково лекарство и че ще получи важна държавна помощ за по-широка изследователска и лечебна дейност.

Съгласно турското законодателство, доктор Озел нямал право да лекува нито един пациент с производни на олеандъра, ако този пациент не е в такъв стадий рак, при който класическата медицина напълно да се е отказала- при това с писмени медицински документи. Доктор Озел се престрашил и дал пълната лечебна програма и на пациенти, които били само диагностицирани с рак и повече никой не ги е лекувал- поне не, докато не потърсили неговата помощ. Очакванията му, че ще предизвика фурор, не се сбъднали. Балканската медицинска общественост и в частност турските медици реагирали с почти пълно пренебрежение. Нещо повече, в този момент много от неговите изследвания и лечебни методи били несъвместими с моментното научно равнище в онкологията и турските учени буквално отхвърлили всички негови твърдения. Напълно отхвърлили като неистински и фактите за излекуваните му пациенти. Работещият в това време като главен лекар на една от големите болници в страната д-р Озел напуснал и длъжността и болницата, за да се посвети на своето дело- да създаде уникално антираково лекарство от олеандъра...

Около 1985 година, след като вече успял да публикува своите резултати в чуждестранни медицински издания, доктор Озел получил и определен интерес от чуждестранните си колеги-онколози и имунолози. Нещо повече, през периода 1986-1987 година в няколко европейски страни били проведени тестове с доказателства за ефективността на олеандъра в онколечението.

Един уникален извод от тези тестове- лечебен ефект на съставките NOE /биохимичните съставки на олеандъра/ при някои видове рак доказва, че те са поне два пъти по ефективни от ваксините на доктор Уйлям Коули., В края на 90-те години това е най-високият сравнителен показател за международната онкологична общност!!

Има още един интересен факт в проучването на олеандъра. През 1988 година група учени от Фармакологичния институт на Мюнхенския университет / Munich University Pharmacology Institute / започва изследване, за да се изяснят всички съставни части, на NOE-естрактът от олеандъра. Отделени били някои полизахариди, които биха могли да имат пряко отношение към имунната система и онколечението, но нито един от тях не бил нещо изключително. На симпозиум по биология и биохимия на натуралните активни субстанции, проведен между 17-22 юли, 1990 година, в специална брошура било разяснено цялото изследване и получените резултати. Отчетено е, че нитоедна от тези отделни съставни части от екстракта не е нещо изключително. Изключително обаче се оказвало тяхното единство и взаимодействие, като общ екстракт..

След дългогодишна борба за признание и оценка на своята изследователска и лечебна дейност, доктор Озел напуска Турция и заминава за Съединените американски щати, където намира първоначален силен интерес и готовност за широки клинични изпитания. След няколко години той успява да защити своя екстракт и да получи патент US -5,135,745. И не само това- през 1995 година е създадена фармацевтична компания , известна днес като Ozzels Pharmaceuticals INC- OPI.

Преди около десетилетия д-р Озел прави едно изявление, което силно раздразва онкологичната медицинска общност на САЩ. Малко след като новосъздадената кoмпания OPI подписва с доктор Озел договор за изключителните права на „Анвирзел” и започват съвместните им постъпки за признание в прословутата FDA FDA/ Американското управление за контрол над лекарствените препарати и хранителните добавки /, доктор Озел гръмогласно и провокативно заявява, че е открил най-доброто лекарство за лечение на рак. Следват отрицания на онкокапацитети, бавни процедури, бюрократични усложнения и ограничения.. На този етап, по обяснението на неговата дъщеря Сумра Озел-Ванс, са преминали първата клинична изпитателна фаза на препарата, има разрешение за производството на лекарството Анвирзел и...изрична заповед на същата FDA, че само в определени изключителни обстоятелства се разрешава лечението с този препарат .И още, че на компанията OPI,намираща се в Илинойс, с президент Дъглас Кроуфорд /Douglas Crawford/ се разрешава производството на Анвирзел, но продажбата му- само извън САЩ, на територията на околните държави Хондурас, Гватемала ,Еквадор,после към списъка се присъединява и ЮАР, като в първите три има и немалко американски клиники за лечение на рак.


ІІІ.САЩ

В последните 5 години настъпи буквално бум на препарати с екстракт от олеандър. Независимо, че само за Анвирзел има разрешение за производство, на спиртна основа са създадени и се създават какви ли не производи /напр. английския вариант Xenavex, руските варианти олеандрин или олеандър глюкозид/.Припомням и прочутата бразилска олеандрова супа. Вече се знае, че и най-малката предозировка с тези производни може да причини големи неприятности за онкопациента. И все пак ги произвеждат.

Но все пак има едно-единствено име, даващо основания за надежда. На 1 септември,2007 година в САЩ статусът на олеандърът е следния:

-има издаден патент и търговска марка за името „Анвирзел”;

.има сключено юридическо споразумение между Ozelle Pharmaceuticals,Inc-OPI и Phoenix Biotech за правото всяка от тях да може да произвежда свой анвирзел, при съблюдаване на строго установени правила;

-поне до края на 2007 година нямаше осигурени фондове за втората фаза на клиничните изпитани

Това са изискванията на FDA към препарата, независимо, че първата фаза е завършила с категоричното: клинически безопасен.

Изследванията на д-р Озел на територията на САЩ показват следните резултати: успешни положителни промени при 70 % от болни, непреминали химиотерапия и положителни промени в 30 % при онкоболни след химиотерапия. При комбиниране на анвирзел с други съпъстващи добавки процентът на преминалите химиотерапия значително се увеличава.

В своята практика д-р Озел е работил единствено с воден екстракт от олеандър, като съдържанието и пропорциите са негова лична тайна,защитена с патент.В последните няколко години Крендл Едингтън и Phoenix Biotech са разработили вариант таблетка на основата на водния екстракт, като таблетката е много по-мощна от водния екстракт. Компанията е вложила досега много милиони за изследване и производство на анвирзел,като е давала и възможност на онкопациенти в последен стадий рак да приложат на себе си ,на принципа на състрадателно лечение, таблетките от анвирзел. Според Едингтън,в плановете им за предварителните клинични изпитания фигурира сътрудничество с една от най-големите фармацевтични компании, за да може след това да се премине към промишлено производство на нови препарати на основата на олеандъра.

Колкото до твърдението на Сумра Озел-Венс,че само нейният баща притежава единствения патент за използването на анвирзел при изключителни обстоятелства, Крендъл Едингтън доуточнява: Това не е съвсем вярно. В момента Salud Integral, с разрешението на FDA ,настина изнася анвирзел от Хондурас и го внася в САЩ. FDA си има специален отдел, притежаващ определени пълномощия и при особени, жизненоспасителни обстоятелства , да даде разрешение за внос на някои лекарства, които още нямат пълен легален законов статут.”

В крайна сметка тъкмо Phoenix Biotech е компанията, готова да даде много милиони долари, съгласно правилата за класическата медицина, за да получи разрешението на FDA за промишлено производство на анвирзел.

Казват, че макар и ненапълно разрешен, анвирзел вършел чудеса.Той вече не е само лекарствен прапарат, от него приготвят ефективен крем за кожата, който е спирачка при опасност от рак. Има медицински данни за успешно приложение на олеандъра при тежки заболявания на венците, оказва се, че е възможно да прекрати всяко възпаление на гърлото...

Установява се как анвирзел съвсем целенасочено атакува само лошите мутагенни клетки вътре в организма.,като ги унищожава и не им дава възможност да се изродят в злокачествени.

NEO,екстрактът от олеандър, по забележителен начин усилва човешката имунна система.

NEO се е оказал силно ефективен при химиотерапия, напълно остранявайки или силно заличавайки страничните и действия...

Изобщо, NEO,или екстрактът от олеандър, или анвирзел, или спътникът на сутерландия-канкербос, вече е изминал половината път от доказателствата и спасява...

"Совите не са това, което са..."