Сякаш четеш мислите ми... Първата Коледа без мама. Ако нямах семейство, щях да се заровя някъде и да заспя дълъг зимен сън. Тя ни сплотяваше, тя придаваше смисъл на празника. Не мога да преживея загубата и, плача непрекъснато, обвинявам се, мразя се. Толкова стойностен човек,защо си отиде така нелепо? Как сега да изплатя дълговете си към нея? Ще утихне ли някога тази нечовешка болка или ще страдам докато съм жива? Прости ми, мамо- обичам те много!