Хайде и аз да кажа Наложи се пътуване до България по повод здравни проблеми на синът ми Откриха му киста на единия тестис, а на другия пък събира вода Та искаха операция да му правят Аз се притесних, не заради операцията, а за това, че тук за пари правят операции за щяло и нещялн На мен преди 8 години ми напавиха такава, та си бера ядовете и до днес Тъй като и на мен ми се насъбраха разни нерешени проблеми от миналата година - кисти ли имам на гърдите, рак ли е, нещо друго ли е, накрая казаха, ще те наблюдаваме, ама с месеци правихме какви ли не изследвания, стигнахме и до раковата болница, накрая казаха, да не мисля за най-лошото, ама във заключението пише, може да е рак, може да е и киста, ха кажете ми това на какво прилича Та понеже много се насъбраха нещата грабнахме самолета и право в България по лекари Всичко предварително си бях подготвила тук и там, специалисти, на няколко места, независими, без да казвам каквото и да било, или да показвам, само исках изследвания, и носех със себе си разбира се и снимките, скенерите, ядреномагнитните, всичко, но ги показвах след заключението на лекарите, така, че да не се влияят Правим какво правим по изследвания на синът ми, отричат се някой неща, други се появяват, после пак се отричат и така Нe се откри вода в тестиса, а кистата беше толкова малка, че казаха, че ако се пипа може повече вреда да се направи, отколкото полза и може да изчезне от само себе си, да се наблюдава( 5 милиметра) Така един ден реших да отида да видя една приятелка която прави гинекологични прегледи и взима цитонамазка, такава й е работата Не за това отидох при нея, защото само преди 9 месеца аз имах изследване пак от Финикс, със документ, че всичко е наред при мен, така спокойна отивам да я видя и да се разберем къде и кога ще се срещнем за по-дълго Веднага като влязох, тя ми казва, няма да излезеш от тук, без да ти взема цитонамазка, аз искам да я направя, лично аз, и след това ще говорим за каквото и да било Абе, казвам й аз, не съм дошла за това, няма ми нищо, имам си документ, казвай кога ще се видим, че има какво да си говорим за лични неща Да, ама не - и така, кажи речи на сила ме принуди да си направя преглед Така се разделихме, разбрахме се, че след 3-4 дни ще е свободна за повече време Обаче само след 2 дни ми се обажда един ден много спешно и си личеше по гласа, че иска да ми каже нещо, ама го засуква, та аз директно я попитах, нещо с изследването ли не е наред Тя - ами - да, искам да те видя, та тя ми откри раковите клетки, ей така, много случайно, после биопсия - да, пак се потвърди, ами сега, на мен ми изтече времето за престой Изобщно не съм предполагала, че това може да ме сполети Очаквах удари за гърдите и там ми беше насочена мисълта, а то какво стана Тръгнахме за синът ми, гледахме неговите неща да оправим, а мойте зациклиха Та така аз се върнах обратно във Финикс, ща не ща, нямаше начин не беше планирано повече оставане, след това 3 седмици по-късно аз на ново тръгнах за България този път за операция Всичко бях уредила през този период,преосмислила, да не стават прибързани работи, настроих се за операция, никой не знаеше дали няма и по-навътре ракови клетки или рак, За повече - казаха след операцията и хистологията Зависи единствено и само от нея Тя за сега излезе добра и не се наложи нито химия, нито лъче, просто много ранен стадий е хванат, както се каза 1-ва степен, и благодарение на настояването на моята приятелка, тогава като се сетя как ми се молеше и как ме уверяваше и как после тичахме и двете - тук и там Според лекарите това нещо е поне от 2 години, но тук(в щатите) никой не се интерисува от по-задълбочени изследваия, например със четчица да се вземе секрет от шийката на матката, така, че да има и от по-долния слой на лигавицата, преди още да е избило на повърхността Да, открива се, но в то-късен стадий, когато и лечение и операция вече стават по-трудни Ето, сякаш някой каза, заминавате за Б, отиваш при приятелката си (а можех да й се обадя по телефона и да се срещнем извън здравното заведение и никога нямаше да имам ПАП тест) а и това, че тя е много деспотична и не търпи противоречия ме спаси, просто ми помогна, даде ми още един шанс за живот Според мен не е случайно, някой просто подреди така нещата, че да се открият тези ракови клетки, после хирургия, възстановяване и така Много често си мисля, няма случайни неща, някой ни показва пътя, макар и по-позаобиколно, макар и по един двусмислен начин
Аз бях много изплашена тогава, но благодаря на жените от клуба които бяха много внимателни, отзивчиви да ми помогнат и ми помогнаха наистина, страшни сте мили дами, подкрепяхте ме и ми вдъхвахте кураж, сили, интерисувахте се от мен, това ми стопляше сърцето, още един път ви благодаря Не пишете, това вече е история в миналото, но топлите сърцето ми когато си спомням за всички вас