Какво си мисля? Мисля си, че Господ ми изпрати каквото е трябвало!!!!
Живея в 12 милионен град.Преди 2 години,веднага след операцията се нанесохме в ново жилище.Там има заден двор/нашите прозорци гледат в тази посока/ и там някога е имало 2-ра сграда.Ние обаче заварихме само боклук,камъни.Пролетта на 2007,аз след Химио, лъче ,без коса/паднала за първи път- О, ужас!!!---сега съм пак ама не ми пука/ и т.н. започнах едно чистене и оформихме градина.Земя няма никаква ,защото беше засипано с чакъл.През пролетта на 2008 купихме 25 торби с пръст,ОБРАБОТЕНА и засипахме мястото,получи се около половин сантиметър и засяхме с купени от магазина семена за трева.Нарочно подчертавам на купенита,защото това означава че са обработени и няма излишни неща.Тревата порасна,зелено,красиво,-- удоволствие. Юли 2008 аз откривам клуба и чета за змийското мляко,как помага, има как изглежда.Разбира се удоволствието да гледам тревата си е ежедневие ,и гледайки един ден аз виждам 5 коренчета по различни,подобни на билката.Веднага изтичах,откъснах и сравних.Да това беше змийско мляко.Само,че историята не свършва дотук.Трябваше да си отидем спешно до БГ.Края на октомври,помните че беше топло и зелено.Зад нашата къща/знаете как е там три етажа,три семеиства/ та там също всички имаме по една градинка от 50м2.Не само ние,цялата улица. Някога бях садила смокиня и какво беше учудването ми когато около смокинята намерих отново змийско мляко.Нарочно огледах комшиите, ни корен.Свекъра ме гледа,че се занимавам нещо и вика "А па този бурен откъде дойде тази година".Казах - това е билка. Донесох си една бутилка пресно изцеден сок и сега си правя компреси.А там, на място с жълтия сок от три мазания унищожих едно от петната.А сега билката расте и в саксия на прозореца ми.Тези две случки , на хиляди километра разстояние ме убеждават,че Господ/съдбата/ ми постави змийското мляко в ръцете.