|
Тема |
Re: ДОКОСНАХ НЕРЕАЛНОТО!!! [re: Гaмбa] |
|
Автор |
flora bg (maman) |
|
Публикувано | 16.12.08 12:52 |
|
|
Ами щом Тони е отворила тази нереално реална тема да я уважим!Ето и един от многобройните ми случаи на докосване от отвъдното!Когато преди 12 години почина моят баща на 40 -дни го сънувам,че идва в спалнята ми.Аз се хвърлих да го целувам и да му казвам,че искам да съм с него и че го обичам.А той ми вика"ще се видим след девет години.Чаках девет години за да видя какво значи този сън.Имаше три варианта:да умра,да изпадна в кома или да стана медиум.Малко преди да настъпи деветата година няколко месеца преди датата,на която сънувах този сън се случиха тези неща.Започна един ден нещо да ми се втълпява в главата,че трябва да ида на проф.преглед при гинеколожката си.Ходих редовно всяка година.Викам си-е няма още година,след някой месец ще ида.но мисълта,че трябва да ида не ми излизаше от главата,стана ми нервно и една сутрин,като че ли краката ми сами ме повлякоха на преглед.Още щом легнах на стола и докторката се опули и така за няколко дена си озовах на операционната.Ако не ми бяха внушили мама,татко,мъжа ми отгоре да ида на преглед след няколко месеца от трети стадий можеше да стане четвърти и на връх деветата година можеше да ме няма вече.Но сънищата те предупреждават ,но може и да се изменят зависи от тебе,от твоята нагласа и най-вече да се вслушваш във вътрешния ти глас.От тогава минаха три и половина години и тази година "видях"баща си.Исках да преместя останките му при мама да са заедно защото не са се разделяли и се обичаха много.Та когато видях останките му това беше нашето виждане и му благодарих за предотваретана опастност.Те ме пазят от горе докато ми дойде времето. Това е моята история сега мога да я разкажа,защото е отминала.Но девет години на никого не съм я казвала,за да не притеснявам близките си.Само последната година споделих с моя близка приятелка ако се случи нещо да знае за съня ми.А тя каза,че освен да стана медиум друго няма да се случи.И отчасти позна.Дванадесет години аз съ ънувам само мъртви хора,близки и познати.Те идват и ми казват разни неща.А моя мъж е почти неприкъснато с мен през нощта.И така добре си прекарваме,че не ми се събужда.Но човек,който не вярва в отвъдното и в прераждането -за него това е истинки кошмар и страх и ужаст!А за мен е една временна земна житейска сцена.Ще дойде време и всеки ще си изиграе ролята и ще си отиде.Ще чака следващата си роля!
Живота е сцена, а ние сме артисти!
|
| |
|
|
|