Преди 12 години и на мен ми се случи нещо много странно и незабравимо.
Баба ми живееше в Сандански и ние с мама и татко ходихме доста често. В седмицата в която трябваше да отидем отново неможахме тъй като същия ден имах изпит а тя Миличката ми почина същия ден внезапно от инфаркт без дори да я видя за последно.
Незнам дали в други райони на България има такова поверие, но в този край на 40-я ден от смъртта на човека, преди изгрев слънце се отива на гроба и който е силно вярващ ще го види за последно и ще се сбогува с него. Но условието е още от предната нощ да не говориш с никого до сутринта, да не плачеш, т.е. никакви емоции.
Та ето и историята ми:Отиваме аз и баща ми на гроба преди изгрев, сложихме отворена бутилка червено вино на гроба и просто чакахме.
Хорааааа, тръпки ме побиват. По едно време виното започна да завира, образува се пръстен около гърлото, все едно че е някаква газирана напитка и някой я е разклатил, но...никой не я пипаше. И в този момент аз наистина я видях. Видях милата ми баба в шишето 3 пъти. Веднъж как си седи до прозореца в стаята, втория път като паспортна снимка и третия път как се разхожда в гората помаха ми и се отдалечи, сякаш си взехме последно сбогом.
Е това е! Вярвам, че се случват такива неща, и всичко си има причина.
Приятен и позитивен ден на всички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите