Тони, подхващаш интересна тема и ще споделя с влизащите в Клуба един сън, който е още пред очите ми. Миналата година почина по-малката сестра на майка ми. Отиде си внезапно - получи инфаркт и почина преди да дойде дежурният лекар да я види. Не бяха минали 40 дни след кончината й и я сънувах. Първо видях калеко/ той е жив / в спалнята, където леля почина. Той ми се похвали, как добре се е научил да застила леглото /той никога не си е падал по домакинската работа/ . В стаята видях леля. Изглеждаше като жива, но лицето й беше сиво като на мъртвец. В съня си си спомних, че тя е в същност мъртва и се попитах, какво прави тя при нас. В същия момент тя ми се усмихна, но аз се изплаших, защото ми се стори страшничко да ми се усмихва мъртъв човек. Леля дойде зад мен и ме прегърна. На мига се ужасих и си казах : "Господи, кажи й да си стои там, където е заминала. Дай покой на душата й!!!". Веднага усетих как ръцете й ме пуснаха, а тялото й като че ли се стопи, разтвори се във въздуха и изчезна. Изпитах облекчение в душата си и се събудих. До този ден бях слушала и чела в различни книги и списания за силата на молитвата, но не бях опитвала, как действа. От оня ден вярвам твърдо, че когато човек се помоли искрено, от дъното на душата си, Бог му помага. Нищо лошо не ми се случи след този сън. Моя позната ми го изтълкува, че леля ми е решила да ме види,преди душата й да напусне нашия свят и че ме е обичала / за това последното знам, че е така/.
Вярвам също, че душите на починалите ни близки хора бдят над нас. Баща ми почина през 2001 по същия начин като леля - внезапно след инфаркт, на работното си място. Не си спомням да съм го сънувала или поне не помня сън, свързан с него. Един ден се обадих по телефона на гледачка в далечен град. Исках да я питам за неща, които тогава ме интересуваха / преди 3 г /. Не се познаваме с нея лично. По време на разговора тя ме попита : "Кой е този Никола? Духът му е при мен, близък ли ти е?". Развълнувано възкликнах:"Да, това е татко! Можеш ли да го питаш, какво иска и как се чувства?". А жената ми отговори:" Той казва, да не се притесняваш за нищо, защото бди над теб и ти помага от Горе". От вълнение се разплаках по телефона. След разговора си спомних различни трудни моменти от живота ми през последните няколко години и от които в крайна сметка съм се измъквала невредима и проблемите са се решавали в моя полза. Тогава все си мислих, че съм късметлийка. А то просто баща ми се е грижил за мен! Убедена съм, че продължава да го прави.