Знаеш ли какво ми се случи. Отидох в раковата , за да взема лекарствата на баба ми. Няма да обяснявам как се случи, защото не е от значение. Та както си говорихме и стигнахме до така наречения Др. Мутафов. Сестрите , които се бяха насъбрали ме попитаха.. Е как този лекар сте избрали за жената, този измамник ли ? Значи този същия е доста известен, той самият работи в раковата. Това го казаха хора от болницата....Започнах да се замислям...Казах си, не не може да бъде, но все пак си имах едно на ум...
Както малко по нагоре прочетох и при баба ми имаше подобрение... започна да има апетит докато не я срина за броени дни.
А Докторът казваше...ооо в нея има още много живот... когато дойде за първи път показа една скала на заболяването.. баба ми изобщо не беше в напреднал стадии по неговите изчисления...

Не мога да си предтсвя, че няма да каже на близките на тази жена, че я вижда на къде отива. Може ли човек да е толкова безсърдечен. Както казах, извиках го по спещност, дойде точно за 1 мин. , би и една инжекция и жената след 1 час издъхна, а той не се обади дори и да попита как е тя.. както си замина, така и не се обади повече. Поне си мислех, че като дойде деня за заплащането за следващия месец, ще се обади. Не, не се обади. И това вече ми говори достатъчно, че той е знаел всичко....и че е един обирджия, който си прави експерименти с онкоболните...

С всеки изминал път след идването му се замислях все повече и повече. За тези пари , които му давахме на ръка за месеца, пари които не се облагат с данъци, пари които никъде не се декларират, работа на черно , ми подсказваше, че нещо не е на ред. Идваше от дъжд на вятър, не си вдигаше телефона, криеше се, но аз продължавах да тая надежда и се замозалъгвах, че може би е свястен. Естествено съм се лъгала...
Много боли..