Ей, сладур я се съвземи....да не мислиш че твоят татко иска да те вижда такава. Моята майка почина от рак преди 4 години, и на 20 ден и струвахме в къщи с най-добрите ми приятели, защото тя беше много готина жена и никога нямаше да ни разреши да се цупим със старите женички, които са дошли само да видят какво е направила тя в къщи и да си откраднат някое цвете например. ГОРЕ ГЛАВАТА.ТЕЖИ, знам,, напълно разбирам, защото аз нямам майка, а сега губя и баща си и себе си,аз също съм от "онкоболните" но винаги съм се заричала че ще се боря за живота си така както никой не се е борил. Това си е моя живот и ако трябва кръв и сополи ще хвърчат, аз пак ще ходя по земята. Обичам те и те съветвам да скочиш в едни гащи, да отидеш при татко си с цвете, да се осмихнеш и да си поговориш с него за миналите хубави моменти, да се наревеш и след това да излезеш на една дъъълга разходка из парка и да не спираш да си мислиш за него, но пак да се усмихваш. Аз знам че ти ще се справиш!!!!!!Пробвай..