Днес узнах за смъртта на Весела. И се стъписах от тази новина, смръзнах се. Винаги е тъжно, когато от света си отиде едно човешко същество. Не се обичахме с нея, но това не намалява тъгата ми, че още веднъж болестта е успяла да победи - и то такава силна воля и жажда за живот. Тъжно е, че ракът е взел поредната си жертва.
Бог да я прости.
Сигурна съм, че отишлите си от нас са на място, в което няма скръб, болка, тъга. Вярвам в това.
Вярвам още, че животът ни тук на земята е карма, че животът продължава и след смъртта на физическото тяло, че се повтаря и повтаря - до пълното усъвършенстване на душите ни.
Това е утеха, макар и слаба, за всекиго, който е изгубил близък човек.