Преди много години повече от 25 почина моята детска приятелка ,с която бяхме неразделни!Много тъгувах,много!Но дойде ден благословен и аз й написах в душата си следното стихотворение! Същото искам да кажа и на теб Весе,защото ти ми бе приятелка макар и за кратко!

До моята приятелка!

1.Здравей мила,как си?
Години минаха откакто
за последен път се ний видяхме!(
Впоследствие за твоята смърт научих
и сърдцето ми в мъка сви се.

2.Запалвах аз по-някоя свещчичка
и облекчавах твоята и моята душа.
Въздишах по-минал хубав спомен
и отново впусках се в живота земен.

3.Ти бе толкова добра.
на мравката път сторваше.
а съдбата ти бе тъй жестока
и отне те тя от нас.

4.Така редуваха се дни,години
остарявах аз а все същата
оставаше си ти.
Често спомнях си за теб
и все по-млада и красива
изглеждаше ми ти.

5.В ден благословен
Господ се смили над мен
и очите ми отвори,тия на душата,
прогледнах аз и разбрах,
че ти си жива и воплите ми
напразни са били.

6.Сега знам,че ти си тук
до мен,около мен,
че ти ме гледаш,слушаш
и невидима за мен живееш живота си с нас.

7.Споделяш нашите скърби и неволи
помагаш ми с каквото можеш
и с търпение ни чакаш там отвъд
за да ни посрещнеш-приятелите твои.

8.Затуй ти казвам:Здравей как си?
Защото ти за мен скъпа моя
си жива.По-жива от живите
и по-мъдра от мъдрите.

9.Смъртта раздели телата ни
но сля душите ни.
Твоята обич в мен избликна
и вулкан е тя неугасим!

Всичко,което исках да ти кажа Весе е в това стихотворение.Днес ще изпия една чашка от Маврудчето,което обичаш в твоя памет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите