Jull, клубът никога не е бил по-жив. Много от нас, изгубили битката, продължаваме да влизаме. Понякога пишем, понякога просто четем, връщаме се към старите приятели, съприживяваме. Понякога се улавям, че като прочета нещо интересно или някоя новост, си казвам, това трябва да го кажа в клуба. Клубът не е само място за болните и близките им, то става като втори дом, като най-актуалната и може би най-пълна енциклопедия най-пълната, всеобхватна информация за болестта, която лутащият и търсещият може да намери на едно място. Весето направи страшно много по систематизиране на информацията и изчистване от излишното, делото й трябва да се продължи. За мен ти си човекът! Подкрепям те, никога няма да забравя и винаги ще бъда благодарна за човещината ти, добрите думи, когато имах нужда.