Толкова много се измъчи милата Кари, а ти "камък не остави непреобърнат", за да й помогнеш!... Но не всичко е по нашите човешки сили, Ротони, какво да се прави! Не избираме живота си, не избираме съдбата си, често дори не ги разбираме, не знаем защо всъщност живеем точно този живот. Но явно има някаква промисъл, който сега не проумяваме - може би ще успеем след време, а може би не.
Имам приятелка, чието единствено дете почина на 14 г. Тя самата щеше за умре от мъка, но оцеля някак. Роди две деца едно след друго, които й помогнаха постепенно да се изправи на крака...
Каква е била Божията промисъл в този случай? Може би именно появата на двете деца, които иначе никога нямаше да дойдат на този свят. Поне така си мисля сега, от дистанцията на времето.
Така че не знаем какво ни готви съдбата, какво ни чака зад ъгъла. И не ни остава нищо друго, освен да продължим напред. Защото това е нашият път и няма кой друг да го измине.
Убедена съм, че животът и съдбата на Кари носят послание и ти ще го откриеш. И то не е в това, да те потопят в безкрайна мъка и страдание, въпреки че не може без тях. Просто ти трябва време, за да го преодолееш и да събереш отново душевните
си сили. А след това да продължиш нещо, което е предназначено да свършиш само ти и никой друг. Нещо, което навярно
и Кари би искала... Сигурна съм, че ще го откриеш!

П.П. За съжаление, не успявам да намеря снимките - отваря ми се страница с много албуми и не зная къде да търся.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от *jull** на 12.11.08 16:27.