Преди години в София имаше един клуб "Жени с онкологични заболявания и приятели", който по-късно прерастна в "Пациенти с онкологични заболявания". Вероятно го знаете. Там се изнасяха понякога лекции / може би и сега се изнасят/, за всички неща , които тук сполучливо сте нарекли "Поддържане на ремисията". Там слушах такава лекция за храненето, където се подчертаваше необходимостта от "здравословно" хранене, което включва и поддържане на нормално тегло. Самата аз след лъчетерапията напълнях с над 14 кг. Значение имаше и доброто похапване, от което никак не се лишавах. Съпругът ми беше жив, много се грижеше за мен , а и аз не губех апетит. След като той почина / сравнително бързо, също от рак/ аз реших да се сложа на диета, от която отслабнах за 1 год - 15 кг. Сега се стремя да поддържам това тегло и продължавам да се стремя да се храня "балансирано". Чувствам се добре. Чела съм материали за лекуване от рак по метода на пълното гладуване. Имам позната, която твърди, че така се е излекувала, след като е имала насрочена операция за гърдата. Всичко това го пиша, за да защитя позицията, че ограничаването с храна не е вредно.
|