Здравейте,
извинявам се, ако неправилно съм поместила тук своите въпроси, но съм нова и още не мога да се ориентирам. Това, което успях да разбера, четейки темите, а и от моя скромен опит, е че в България медицината е доведена до такова ниво, че хората да са принудени да се лекуват сами. Престраших се да ви пиша, защото разбрах, че повече мога да получа подкрепа, разбиране и помощ от всички вас, отколкото от хората, които са изричали Хипократовата клетва.
Майка ми беше оперирана преди един месец в Майчин дом. Дадоха и направление с диагноза: киста на яйчника, при прегледа преди операцията установиха тумор, оперираха я и изписаха със жестоки киселини и невъзможност да хапне нищо друго освен обикновени бисквити.
И от тук нататък никаква информация какво да правим ние близките, как да се грижим за нея. След една седмица започна да преодолява проблемите с храненето и тъкмо се поуспокоихме и една сутрин се събуди с температура от 39,2 градуса. Беше много зле, не можеше да говори. Започнах да звъня на всички спешни кабинети, които ми отказаха помощ за температура. Тя не е от София и личния и лекар не можеше да и помогне. Започнах да свалям температурата и с познатите средства. Приложих и обаче течен аналгин мускулно. Сега разбирам, че аналгин в нейния случай не е трябвало да и давам. Една седмица беше с висока температура, която не знаем на какво се дължи, въпреки, че беше на антибиотици и антипиретични лекарства. През това време се срещнах с лекаря, който беше участвал в операцията и и беше извършил и първия контролен преглед. Не искам да коментирам по какъв начин ми беше казано, че майка ми има метастази и прогнозата не е никак добра. Зададох му няколко въпроса за температурата, за това какво трябва да направим, докато излезе епикризата и започне лечението, а той само наведе глава и каза, че ше е така и все едно нищо не може да се направи. С една дума беше я отписал. Само че аз и моите близки няма да позволим един толкова прекрасен човек да бъде отписан толкова лесно.
Така ви открих. Реших, че в интернет пространството мога да намеря хора, които са преживели същото и които мога да попитам и знам, че те ще откликнат на моите въпроси.
И така, сега мама се храни. От вашите съвети разбрах, че е много важно да пие моркови и червено цвекло. Купих и Натанал и от събота, когато и го занеса, ще започне да го пие/ тя е вече в провинцията и с татко, моя брат и снаха ми сме обединили усилията си/.
Проблема е температурата, с която не можем да се справим.
Искам да разбера тази температура, която поддържа вече един месец нещо нормално ли е след подобна операция. Вече не я вдига над 38 градуса, но 37 и нещо поддържа, ако не вземе антипиретик и не може да се движи - много е отпаднала и след 5 минути ходене почва да и се вие свят.
Очаквам във вторник да получа вече така дългоочакваната епикриза, за да бъда по-наясно и да видим оттук нататък как ще продължи борбата.
Моля ви дайте ми съвет с всичко, което можете за този етап от нейното състояние. Тази неяснота е убийствена. Ако искате може да ми пишете и на e-mail:rumiv@abv.bg.
Бог да ви благослови!
|