Наплюйте ме, наречете ме коравосърдечна, изверг, животно, каквото пожелаете...няма да се разсърдя, затова ще споделя.
Аз лично не мога да приемам повече съобщения за загубена битка с рака.
Идва ми в повече и си признавам. Вечер си лягам с тревожни мисли в главата, сутрин се събуждам с такива мисли. Колкото и да се опитвам позитивно да мисля, не мога да не се натоварвам с проблемите на всички тук и ги пренасям върху себе си.
Моля ви хора, нека се ограничим в кръга на клуба, затова е направена Изповедалнята, за изкажем последна почит на хора, които познавахме "виртуално" тук в клуба, защото сме изживяли всяка стъпка в борбата му, опитвали сме се да му помогнем, това е нормално, но не е нормално да се товарим и допълнително...
По света всекидневно умират над 50 000 души от рак. В България също са много...Не мога да поема скръбта на цял свят, хора. Моля ви, имайте малко милост към всички пишещи тук и борещи се с рака. Нека не се натоварваме допълнително със смъртни случаи извън клуба...нямам сили и нерви да поемам повече, отколкото поемам всеки ден тук в клуба.
Пиша от името на Весела, която с нокти и зъби се бори за живота си ежеминутно. Не пиша като модератор, нека сме наясно. Та ако ще плюете, плюйте по мен, не по модератора! Щото и да не бях модератор, пак щях да напиша същото!

Нема начин да нема начин!