|
беше ужасен ден в ужасната Онкология.
Весето позна!!!! Херцептинът е ужасно за понасяне лекарство за нас явно.. Не знам дали го водят Химия или не, обаче ние си повръщаме от него. Около 4 часа след вливката, точно на прага вкъщи , на майка й става леко зле. засега удържа фронта, но то е и друго, че не са спали вече 24 часа почти, днес цял ден по болниците, в този дъжд, притеснения.
тя си откри едно топченце мастно до един от чертежите на операцията. Днес я видях в положение - аз умирам маме, много ми е зле-. веднага прегледала въпросното топченце. Нищо и никаква мастна възпалена жлеза от нагряването. махнаха го дори да се успокои, че не е нищо страшно. дори й се смяха на акъла.
другия път сме на ехография, след месец и половина от предната. Не заради нещо, просто искам да се следи!!!!!!!!!!! и настоявам като магаре, че не по другия път, а следващия ще са всички контроли и хич да не ми се опъва, иначе заминавам и да го мисли сама.
тя естествено се нави веднага щом казах.
Херцептина го чакахме от 10 до 13:30. накрая го сложихме. 2 банки по 500мл плюс една банка физиологичен разтвор. 7 проби за вена и накрая от пръстите. друг начин няма. този път била двойна дозата Херцептин, защото било за първи път. Следващите пъти щяло бързо да изтича , не толкоз дъгло - Ок си казвам, ама ние как ще го понасяме. И да, много съм притеснена, признавам си. То аз имам някакви гинекологични проблеми и ще вървя на доФтор, пък за нея направо умирам от страх. Изследванията са в норма горе-долу. Някои мръднали леко нагоре, ама леко така, както всеки път. Нищо страшно впрочем. Което е радващо, не искам вече да я виждам тази пуста Онкология. ИСКАМ МАМА ДА Е ЗДРАВА, не искам вече РАЦИТЕ Дядо Господи, моля Те, моля Те, искам си я , моля те...
хора как да ви кажа. Карам й се, но не мога да бъда дълго сърдита - толкова я обичам, толкова искам да е всичко както преди диагнозата, но не би. Искам моята си мама, усмихнатата мама, с желание да се бори срещу гадостите, а сега мама е тъжна.
|