Аз изказах свое мнение и държа на него Аз реших за себе си това, защото в многото разговори с лекари които проведох (гинеколози, жени преминали през тези операции, медицински работници ) стигнах до извода, че на везните трябва да се сложат и плюсовете и минусите, да се прецени риска и ползата и тогава окончателно да взема за себе си решение Знам, че всеки премахнат орган е безвъзвратно загубен, но знам също, че когато е поддал и е риск, може да създаде непредвидими проблеми ако не сега, то в близкото бъдеще (при това без да ми подскаже какво става в тялото ми) и в един момент да бъде изпуснат духа от бутилката Тогава страха взима надмощие и дори да не си толкова болен, можеш да се затриеш от свръхнапрежение Не всеки има психика готова да се бори дълго, години наред, да тормози близки и познати, да стои под напрежение, да ляга и става с мисълта за проблема си За мен спокойствието е над всичко
А колкото инсулти и инфаркти хората ги правят по всяко време на денонощието, то всичко е божа работа Та мисилта ми е, че човек избира по-малкото зло понякога, но да живее по-спокойно, да не се излага на риск и постоянно да се измъчва, да не ходи ден през ден по лекари и да виси по опашки, да дава пари за този тест, за онзи,за това лекарство, за онова, да досажда на лекари и медицински персонал, да търси специалисти и да губи време Всичко това е загуба на време и пари С годините човек се уморява от всичко, при това има мъже и жени които правят инсулти и инфаркти и без да са им махали органи Аз няма какво да губя(говоря за себе си и моя случай) а съвета на лекаря ми беше сама да реша За мен е важно не толкова болницата (разбира се, че и тя е важна), а лекаря - да му се довериш безрезервно и да слушаш съветите му При това днес всеки може да си избере в която болница иска който лекар си иска, да сподели всичко, притесненията си, тревогите си, да задава въпроси, да получи компетентни отговори Аз така направих, не съм била инертна, но имах 30 дни за размисъл и след като споделих всичко със съпруга си взехме това решение заедно, защото малко или много той също трябва да участва в решението, най-малкото заради интимния ни живот, който засяга и него За тази млада жена той (съпругът й) също трябва да кажа мнението си, защото едно е да чака дете след тази диагноза от нея , друго е да предпочете здравето й и да помислят за осиновяване на дете (за мен няма значение дали детето е родено от майка си или е осиновено, еднакво се обичат децата, стига човек да е готов да бъде родител) Все пак благодаря на МАМА, че сподели този проблем с нас