Какво ни се случва днес:
ще бъде дълго, на който не му се чете - да не чете.
както е уредено, днес няма ЛТ, ще има Херцептин. Бързаме ние , ставаме в 4, тръгваме за София. Пристигаме. Чакаме 1 час за листчета за кръв и ЕКГ, защото имало много хора. Ок - след час и малко една навъсена лелка ни дава листчета, обаче само за кръв, защото за ЕКГ имали само 20 листчета, които свършили още като започнали работа днес. Добре.
Отиваме за кръв - 30 мин чакаме, защото ни забравиха. направили са един стръмен вход за количка, обаче то е толкова стръмно, че по никакъв начин човек не може да се качи догоре. 30 мин. чакаме , само една жена в лабораторията, не може да смогне на всички, забравила ни е. Напомнихме, дойде тя, взе кръв и каза , че апарата е развален нещо, не можело точно да стават изследванията, нямало да стане бързо, най-рано 11:30, ама те автоматично щели да си ходят до Хт. Ок, ние отиваме. Тръгваме с количката към ХТ. Единият асансъор не спира на първи етаж - никакъв шанс да се качим на него , пък ако ще и с патерици. Тръгваме към другия асансъор. Там се е закотвбил на етаж 3...не става, явно е развален. Качвам се аз до ХТ да питам как да се придвижим - беше вече 11 часа. Една услужлива дама казва "емиии няма друг начин, гледайте да намерите как да се качи"..добре казвам. Вс епак се оказва, че не са затворили вратата, намираме начин качваме се догоре. Отиваме и ни казват, че явно няма да вливаме днес нищо. Защо?!?!
защото се получава така, че сме с направление в Ст.Загора за ЛТ, сега пак сме с направление за София. Обаче по две клинични пътеки не може в две различни болници. Тоест , не могат да ни изпишат лекарството от аптеката. Трябва да си отидем, да си довършим всичко и да се върнем.Обаждам се аз до Ст.Загора, питам ги дали сме снастанени там реално, имаме ли направление, вече не помня. Те почват да ми се карат по телефона като че ли съм най-тъпото животно на света. Добре че вече не ми пука. На всичко отгоре ме препращат на 100 телефона...добре, аз чинно си звъня навсякъде. Намирам и нашата лекарка от Хт, тя милата ми казва, намери този лекар и така и помоли за помощ, говорихте ли с доцентката. Не сме, защото тя е в отпуск и не можем. Намирам аз лекарката, която ми казва моята ХТ-ка, чакам малко, говорим и жената се чуди какво да правим. Казва, че нямаме избор, не можем нищо да направи, няма начин да вземем Херцептина. аз пък треперя да не го преразпределят. Пак звънкам на ХТ-ката ни, тя ми казва, че утре е на работа, че ще ни запази час и ще отидем точно на време. никой няма да ни вземе лекарството, ще си го влеем нормално до две седмици. Ще говори и с тези от ЛТ докога сме на терапия, в смисъл да се хармонизират нещата, за да няма повече такива двойни истории.
Майка ми се изпопритесни, баща ми нищо не разбира и общо взето го игра успокоител. аз хвърчах като някаква луда, която иска да направи нещо, знае, че има нерви, обаче е в невъзможност да надвие системата.
В крайна сметка няма да изтървем лекарството, протокола за 6 вливания си стои за нас, до 2 седмици си го вливаме нормално и продължаваме напред. Питам аз какви са тез нерви и каква е тази система. Защо трябва да ме приемат в болницата за ЛТ, след като ниене спим в болницата им в Ст.загора? Ние ходим и се връщаме. Ходим за 15 мин. Какви са тези работи? не го разбирам, каква е тази система, зщао е необходмо.
Знам, че сме пълни късметли, че имаме отпуснат Херцептин, затова пищя и се ядосвам за това, че се бавим, а ни е отпуснат. Но и старшата сестра и химиотерапевтката ни и друга лекарка от ХТ казаха, че датата за изтичане на протокола е началото на октомври, а ние до 20 ще го направим. Значи ще ни стигне времето. Но никога никой не обеснява нормално, всички са изнервени, аз колкото и да разбирам, не мога да си обесня всичко. а никой не разбира притесненията на един пациент. Нашата Терапевтка си я обичам, заявявам го публичн, просто е страхотна и се радвам, че веднага се обади да попита от коя дата е протокола и докога можем да си направим вливката - ОК е всичко.

Даже не видях къвните изследвания. Надявам се, че всичко е било Ок.
Майка ми днес ще си прави ЛТ. Не знам как издържа вече.