Много си права Юле. Понякога /когато ми е много тежко от някое вливане или просто си ми е много зле/ си казвам "Не мога повече, предавам се". Честно хора, случи ми се най-вече зимата при оная тежката химия. В такива моменти съм си мислила, защо съм се заинатила толкова, а не вдигна ръце и "да става каквото ще". Просто не мога повече и това е. И винаги съм се изправяла и съм продължавала. Причината е този клуб и всички пишещи тук. Не приемайте думите ми за високопарни. Точно така е. Защото аз пиша тук от две години и половина. Всички черпите сили от мен да продължавате да се борите.
Амбицирана съм бе хора, от вас съм амбицирана, и ще докажа, че може да се овладее тази болест. Няма да се предам и да ви предам и вас.
Ако се предам аз, предавам и вас. Защото знам какво ще си помислите.
"Ето и тя, дето толкова се бори и тя си отиде"!
Тц, няма да стане, няма да ви направя този кеф и да ви дам повод и вие да се предадете. Ще ви ритам задниците до посиняване, така да знаете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите