Загрижена, не виждам какво те е засегнало. Но си имам свое си обяснение. Толкова си уплашена от всичко, което ти се случва, че търсиш вина навсякъде.
Не разбирам, откъде оставаш с убеждение, че ако аз не отговоря, не отговарят и другите.
Защо не помислиш, че всички са на твоето дередже, всички тичат насам-натам и се борят с болестта и с проблемите си? Повечето от нас провеждат активно лечение, лежат и повръщат вкъщи. Ми не можеш да очакваш всички да сме накрак и да стоим непрекъснато пред компютрите.
Не забравяй също, че ние не сме лекари. Как ще ти изписваме обезболяващи? Затова те попитах за каква диагноза става въпрос и в какъв стадии е. Защото в различните стадии са различни обезболяващите. А такова нещо изписва само лекар. Ако сте в краен стадии, тогава са силните лекарства, които се изписват само от лекар и се дават безплатно. Как очаквдаш ние да преценим такива неща?
Не можеш да изискваш давайте и отговаряйте на всички поставени въпроси.
защото не можем и нямаме право! Отговаряме само за неща, които знаем и сме пробвали.
Тук отговарят хора само в областта, в която имат опит. Свободни съчинения с тази болест и с това лечение не си правим.
Отговарят хора, които в момента са в кондиция, без болки, не повръщат от химията и могат да седят пред компютрите.
А аз отговарям почти винаги за да не останат хората с убеждение, че никой не ги чува. Т.е. покривам останалите, които ФИЗИЧЕСКИ не могат да ти отговорят. Както и те покриват мен, когато съм зле...
Така че въобще не ти приемам упреците, защото просто са безпочвени.
Не ти се и сърдя за изказванията, защото те разбирам.
Надявам се и ти да ни разбереш нас.
Защото ти си само уплашена. А докато ти си само уплашена, ние освен че сме уплашени и изпитваме болките, които баща ти изпитва.
Когато се поуспокоиш, ще видиш че съм права.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите