Добър вечер, Аз съм "загрижена", която поиска съвет за обезболяващо.Още веднъж ще кажа, че се възхищавам на връзката която сте създали помежду си и си помагате в трудните моменти, но много ме заболя това, че не допускате нови сред Вас. Това е моето гневно писмо и ако пожелае Модератора може да го изтрие, знам, че има това право. Но МОЛЯ, ЧУЙ ТЕ МЕ. Извинявайте, но не съм искала да попадна тук/впрочем едва ли някой е искал/. Нуждата от повече информация и съдействие ме накара да ви потърся. Просто помолих за някакво обезболяващо да ми препоръчате/ако имаше друг начин-доктора, естествено, че и него щях да попитам, но как до го попитам, като и краката му "лизахме" само и само да ни приема за лечение/. Чета Ви от 21.07.2008 и се изненадвам защо избирателно допускате и други в тази ваша борба. Защо Модератора Весела избира този на кого ще даде шанс да получи отговор или не (ако тя отговори все едно дава права на всички останали). Извинявай Весела, прочетох твоята история и ти съчувствам на 100%, и се моля на Господ както Ти, моят татко така и всички други да се преборите с борбата с рака и не го казвам от куртоазия просто-наистина го мисля и чувствам. Аз самата съм с травма която ми е за цял живот, но не е за този клуб, пък и неискам да злоупотребявам с пространството тук.
Изчетох къде що е възможно в интернет и в този клуб за рака въобще и в частност на белия дроб, къде намерих, къде не съвсем отговори на въпросите които ме вълнуват. Весела Мила какво значение има какъв е точно рака с точност до дефиниция и какъв е стадий? Незная. Подяволите - никой нищо не ни казва с точност. На епикризата пише едно, което е прието за официално, но всички други консултации с "уж светила" в областта го отричат. Та кажете ми, как да аз да кажа/без мед.образование, но работеща в Здравната Каса, с някакви връзки по подразбиране да ви отговоря на това-за диагнозата де!/. Хораааа, бедете солидарни с всички в това положение, не превръщайте този клуб в "шуробаджанащина" и по видове трагедия,клуб на раково болните от София, от Пловдив и т.н. Няма значение от къде си, тая гадна болест поразява всеки без значение от местоживеене и материален статус. Как може един контингент от хора свързани с това заболяване да бъдат толкова близки, среща по кафенета, в болници и пр., запознати с болестта дотолко, че могат и научни трудове да напишат, но неискат и един елементарен съвет на някой Нов в клуба да дадат? Изумена съм. Мили хора всички Вие пишете, че трябва да сте солидарни в борбата срещу това гадно ЗЛО, но Вас ви обединява годините опит и за съжаление претърпелите загуба на близки хора/моите най-искрени съболезнование за което/ и никой не може да навлезе във вашето пространство. Защоооооооооооо? Озлобихте ли се вече? Мислите, че ако разкриете по-важна информация относно лечение, действие, ефект и резултати ще предизвикате съдбата или какво? Весела вчера каза нещо за психиката на болния човек, но аз мисля, че ние здравите сме още по-болни и от наистина болните. Аз самата така го чувствам. Ако можех би взела болестта на баща ми, той не заслужава това, и аз съм готова да го приема и искам тая Гадост да дойде при мен. Не бих се борила за моя живот защото той е нищо, е на скоро на 15,09 ще навърша 32, но не ме е страх, аз вече съм се примирила със себе си, но немога и с неговата болест. Ето затова пиша през цялото време. Дано не се наложи да вляза в Изповедалнята след някое и друго време и напиша за моето ТАТИ за да ми обърнете внимание, но хора отново Ви моля, давайте и отговаряйте на всички поставени въпроси.
Еее, това е. Може би ядосах много хора с това писмо, но трябваше да го напиша. Немога да приема, че и Вие сте се превърнали като цялата друга "паплач"-прощавайте за думата. За Бога, та това би трябвало да обединява ВСИЧКИ, не определена група от хора.
ДАНО ДА СТЕ СМЕ РАЗБРАЛИ ПРАВИЛНО И ДА НЕ МЕ КРИТИКУВАТЕ МНОГО/АКО ВЪОБЩЕ ГО ПРОЧЕТЕТЕ/. ПРОСТО ТРЯБВАШЕ ДА ГО КАЖА. БОЛИ МЕ И НЕИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ ЧЕ И ТОВА СЕ СЛУЧВА С МОЕТО СЕМЕЙСТВО.
|