вчера виках аз неволята, всичките събратя и съсестри ако иматакива, защото се оказа един много тегав ден за нашия рачец.
обаждам се сутринта аз на химиотерапевтката ни и казвам, че мама ме е помолила да се обадя и да докладвам, че се бавим с ЛТ, защото апараъта е развален и някаква част там му липсва и така ще отлагаме евентуално Херцептина с една седмица повече от очакването. Питам : майка ми се притеснява от което , има ли причина да се притеснява или споко да си довърши всичките курсове ЛТ и тогава да дойдем.
При което в отговор в глухото ми ухо прозвучава това, че наистина има от какво да се страхува. херцептинът от седмици е в Онкологията и ако до две седмици не го влеем първия, се дава на друг човек и ние пак увисваме. Естествено, че милата ни докторка не каза точно това, тя ми го обясни и се опита да ме успокои, но реално за мен изглеждаше страшно предвид , че първия път ни отказаха, предвид това, че това е голям шанс за нас. признавам, че се стреснах аз, събудих се и без кафе и звънпя на мама.
разказвам всичко мотамо, натъртрвцам на новината да се обади и веднага да си запази час за вливане. И се почва една страшна 'ама аз правя Лъчетерапия сега, не мога да вливам Херцептин" и това го каза поне 100 пъти, при което на мен вече ми идва до гуша и крещщ в МОЛ като ненормална общо взето. Пробва аз с добри думи, ама няма. Давам накрая с лошото. Тя обаче си знае същото. Накрая тръшнах телефона и й казах от мен повече нищо да не очаква относно рака.
Исках да я вбеся, признавам си! да я уплаша и да вземе да се обади. После започвам аз лудо звънене до Онкодиспансер Стара Загора да разбера аджеба те кога мислят да си оправят апарата, за да знам кога точно да запазвам час за Херцептин. МИслите ли, че някой там ми вдигна телефона/!?!?!?! Звънпх 2 часа като луда, НИКОЙ! Първо докато набера услуги София - 1 час "Нашите сътружници са заети, моля обадете се покъсно", и това сигурно 100 пъти го чух. После намерих телефона и никой не се обажда. Намерих теледона на отделението по ЛТ чрез Интернет - звънпх звънях, рскувах шефа ми да заподозре, че излизам в работно време и да ме изгони. Да, ама те Спяха още!!!
Накрая с последните си си сили и на прага на адско главоболие звънпя на майка ми. Тя с хлипащ глас заявява, че е намерила смелост и се е обадила и е запазила час. На 8-ми сме на вливане. Ок казвам, радвам се, че си решила да се бориш и да живееш.
Апарата е още развален, ще се обаждаме пак понеделник.
Днес си видях мамата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите