При мен стоят малко различно нещата, защото аз така или иначе не живея в града, където живеят родителите ми и чувам майка ми по телефона всеки ден по един милион пъти. аз съм в софия и така или иначе двата рака сме ги минали все така. При мен съмненията идват отфакта, че аз няма да съм в страната и това е доста огромно разстояние, но пък ние решаваме проблемите с мойта мама на момента. в смисъл мислим премисляме и решаваме.
ти няма да си извън страната, ще си на близо все пак. майка ти винаги може да дойде при теб, ти също при нея.
има и нещо друго. не трпбва да третирате майка ти като човек, който е болен и има нужда от постоянен надзор. давайте й свобода , това е лично мнение разбира се. когато майка ти знае, че ти и брат ти сте добре, това за нея е стимул да се бори и да живее.
моята майка например постоянно ми звъни, пита как съм, какво ново и не говорим за рака - айде за 10 минути минаваме и тази тема, но общо взето я заливам с разни весели работи.
естествено , че не е лесно да се отделиш от майка си и то в такъв момент, знам колко е трудно.
надявам се не те засягам като го пиша така, но наистина трябва да не се шашкаш много, приемай неяата колкото може по-спокойно. главното е тя да види, че ти имаш надежда и че се бориш за нея и че всичко ще бъде Ок. тогава и тя ще е спокойна. аз напоследък избягвам да плача пред нея, нито показвам някаква слабост - гледам много рядко да става това.
наистина й кажи - абе човеко , ти си здрава, ще овладеем неящата, живей живота, който ти е даден, аз съм до теб
Малк одълго стана, но общо взето казах всичко
|