Веси, ще ти бъда много благодарна ако този ми постинг достигне до нея! Прочетох книгата на един дъх. Стоя и си мисля...как да накарам мама да забрави за нервите и стреса, как да продължи апред и просто да приеме, че това е един лош етап от живота й. Ще намеря начин това да стане и няма да се отказвам. Така ил иначе сле дняколко дни ще се прибера и ще я видя - имам достатъчно време да говоря с нея, да общуваме свободно, да я накарам да се замисли и да преосмисли всичко. Шанса, който й се дава е огромен и тя не трябва да бъде умърлушена, а напротив - мотивирана за бъдещето, за това, че иска да живее и ще живее.
Само няколко минути с Теодора, само този малък момент сутринта...Боже да знаете какво се случва с мен. Нямате идея, книгата, тя самата, аз след това по време на деня. Аз го приемам по този начин, аз се чувствам нова.
Аз искам да помогна и на другите хора, които имат нужда от помощта ни.
Само да можех да направя нещо.

Веси, наистина Ускорителите не са ми от слабост и определено по-малко знам за този етап на лечение. В смисъл, че не съм стъпвала в залата, нито съм виждала мама начертана още. Просто слушам нейните разкази. Помните като чакахме Таксотера, после като вливахме Таксол и Доцетал, а уж Имаше Таксотер в одобрения протокол и ни казваха, че е същото. Ок. После паузата с крака и сериозното счупване. Не ми се иска хич пак да правим подобни паузи. Искам да вървим плавно през етапите на излекуване, леко по леко да й вдъхваме вяра и надежда, някак сили да продължи напред. Най-малкото имаме отпуснат Херцептин, който ни чака. Все още не е в Онкологията де, но протокола е отпуснат. Звъним периодично да питаме кога ще пристигне за да ги съвместим с края на ЛТ.

А аззз ще нося на мама сега спиролина. Получихме един килограм на работата ми , слага се в Соковете, но е адски силна. Аз ще взема малко в едно пакетче за мама, за да й слагам на соковете вкъщи и обо взето ще чакам Джул да се намеси да каже как точно е добре да се приема. Доста е скъпа впрочем, затова и взех съвсем малко.