Според мен огромния проблем е , че хората наистина все още не осъзнават, че никой не е застрахован да се разболее и че ракът се превръща в пандемия на съвременния свят. А за министерството не мога да го схвана все още.
Апаратите вероятно са стари или некачествени, най-малкото би трябвало да има поне два - единия ако има проблем да се използва другияп, въпреки че доколкото разбирам не са еднакви и общо взето все едно другия апарат е друга България.
Например има човек в сливен ( възхищавам му се за което ) дари на болницата в града скенер и така хората не чакат с дни или месеци , а напротив всеки може да направи веднага изследването. Както и чисто нов ехограф, последна мода на техниката, който пристигна преди 2 месеца ако не се лъжа.
В такъв смисъл може би е добре да се правят многобройни дарения, лекарства или апарати. Има толкова хора, които наистина имат възможност, биха могли да помогнат - да не са длъжни, но това е солидарност и отговорност към обществото и хората - това е едно добро.
В София да има два апарата това е срамота. Положението е трагично, не разбирам как може да се допуска това.
Аз не знам как да реагирам сега. за първи път се чувствам изключително безпомощна. просто се надявам утре апарата да работи, за да направим нагревката и да продължим напред докрая. И без това ни чака вече Херцептин, нямаме особено време да се бавим.

А напрежението в болния е огромно. Не е приятнп, чака и брои всяка следваща, мястото вече е чувствително, на всеки му се иска да спре да се притеснява за терапиите.
Искам да вярвам, че всичко ще си дойде на мястото!