Онди, успокой се моля те. Тя е нервна от самото заболяване, от самите терапии. Тя не се усеща в това отношение. Не й се връзвай. А мисли за себе си. Ти имаш своя си живот, своето бъдеще, не можеш да се жертваш и да седиш тук. Родителите /българските/ понякога са изключително егоистични в това отношение особено, когато детето е едно. Така между другото ще ти кажат някоя дума, която ще ти вмени такова чувство за вина, че цял живот да се чувстваш длъжен.
Преди време една девойка питаше тук, дали да се премести в друг град при приятеля си, чувствала се виновна да "изостави" майка си.
Как бе деца можете да мислите така!? Сега поне пътувате в чужбина, знаете как е там. На 18 години и са навън, на квартира и се оправят.
Вижте в природата как е, пиленцата се научават да летят и се избутват от гнездото. Котката отбие котенцата и ги изоставя, те да си търсят прехраната.
Единствено тук ни е залегнало във възпитанието, че раждаме деца, за да ни гледат. Нема такова нещо. Във Франция бях свидетел на нещо, което в първият момент ме шашна. Там, комшийка на сестра ми живее сама в двуетажна къща с двор, понякога говори несвързано, но иначе си е наред жената. Синът и снахата се преместиха да живеят по-близо до нея, за да я наглеждат. Но не отидоха да живеят в къщата на майката, а наеха съседна къща през две къщи от нейната, на една улица. Т.е. близо са, наглеждат я, но техния личен живот си е техен, на майката също. Правете си изводите.
Седнала съм и аз да ви говоря, като и аз съм израснала с това вменено задължение, че децата трябва да гледат родителите си. Чувството за вина ме гони непрекъснато и в момента, когато съм в невъзможност да подтичвам и да помагам на майка си, която е сама и също има проблеми. Продължавам да се чувствам виновна, макар че аз не съм единствено дете. Ама на! Вместо да мисля за себе си, аз се натоварвам с мисли за там.
Деца, не се отклонявайте от пътя, вие не сте родени да сте болногледачи. Ако сте искали да сте такива, да сте завършили съответния институт и да работите с болни хора. В белите страни въпросът си е решен, възрастните сами си отиват в социални домове, дори при наличието на две-три деца. Ама сигурно трябва да минат още 500 години, докато променим манталитета си и узреем за такова нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите