|
не знам и аз.
напоследък съм като парцал, не мога да свикна с финансовите работи в България. Толкова скъпо е станало, не мога да се нагодя към нищо и парите ми свършват за дни. Не знам как става този номер.
Напоиследък хич не мога да си говоря с мама както трябва - все е кисела, все нещо аз съм виновна, все нещо не съм както трябва и за нещо ме обвиняват. Не знам какво им става, аз си дойдох тихо и кротко от Германия, сега съм виновната, че съм била там едва ли не да си правя кефа, да съм се оправяла сега сама. . .
чувствам се толкова криво, че нямате идея. Омръзна ми вече от всичко. От няколко дни пия по един Валериан, защото главата ми ще се пръсне, нямам сили за нищо вече.
Иде ми да се самоизпратя на психиатър, може би той има отгов ор за въпросите ми. Много е зле положението. Отчайвам се.
Отпуснаха й лекарството, ама да ви кажа, тя пък хич не се радва, сякаш я карам да й слагат отрова. Чакат винаги да се прибера за да ми съобщят всичко случило се на куп и после да кажат, че не искали да ме притесняват там. А там звънях всеки ден по сто пъти - как съм го плащала аз си знам. А после защо нямаш пари...но аз го правя, защото ми е маа, защото я обичам, защото тя си е моята единствена мама!
Не знам, не знам и аз.
Снощи, не знам поради какви причини сънувах Весето! Сънувах , че в някакъв автобус се запознахме и после си говорихме , ти трябваше да посрещнеш някакво момиче на автогарата и аз пък тъкмо нещо се връщах и те видях и те познах и така.
Нито за масаж, нито за нищо има време и финанси...само за стоене вкъщи и за обиране на работите в наличност :)
|