|
Днес бях на поредното вливане.
Левкоцити - 7,8, Хемоглобин 145, т.е удържам фронта, обаче:
Откакто се върнах от Франция ми беше горе долу добре. След вливането миналата сряда се скапах - горчиляк в устата, гади ми се, корема тежък и леко подут. Три дни след вливането на ръката ми нямаше нищо, след това започна странната болка. Няма подуване, отток, зачервяване даже няма, но болката е невероятна, подобно ревматична и сърбеж отдолу под кожата. Няма обриви, няма нищо, ръка, като ръка. Но не мога да й намеря място. Ега ти и чудото. Пробвах какво ли не. Като че ли единствено Троксевазина някак овладя положението.
От събота до днес си седя в къщи, лежа си, чета си, отпуснато ми е. Не казвам, че ми е зле, ами някакси отвеяно и тегаво.
Оказва се, че сега вливат българския Навелбин /Винорелбин/ и аз се чудя що ми е кофти. Повтарям усещанията по никакъв начин не мога да нарека ужасни, но са много неприятни.
Знам лозунга "Избирам българското" ама хора, за лекарствата просто това не върви. Слагала съм си български инжекции Дексаметазон, ми адски са болезнени. Виж Дексаметазона на КРКА не болят и не ти става подметка на мястото на инжекциите. Осем месеца съм била на дексаметазон и мога да направя разликата. Сега пак съм на Дексаметазон преди вливанията, но го пускат със системата, не го слагам мускулно и не го усещам.
За лекарите лекарствата са еднакви. Ама нали не са ги изпробвали на гърба си, затова го твърдят. Е моят химиотерапевт днес си призна, че и други пациенти са споделили подобни оплаквания като моите.
Ето сега пак започва горчиляка, а съм вляла само преди 3 часа.
Е това е, докладвах
Нема начин да нема начин!
|