И не изпитвай болка или жал за дните неусетно отшумели, това, което с обич си раздал е знак за чисти пориви и цели! Това, което с обич си раздал, е знак, че още можеш да раздаваш!

Спи спокойно, мили мой татинко! Спи спокойно, мило мое слънчице!

И никога, никога, не забравяй, че ние те обичаме повече от всичко на света! С цялото си сърце вярвам, че някой ден ти отново ще откриеш пътя към нас! А мама, аз и Мони, ще седим и ще чакаме, ще наблюдаваме и ще разчитаме всеки твой знак!

Зная, че каквото и да кажа в този момент, просто няма смисъл! Думите и делата имат значение само тогава, когато са изречени и извършени в точното време!

Странно е, че когато пораснем, улисани в живота, забравяме колко много значат родителите за нас - децата, колко много ви обичаме и колко много имате нужда от нас! Гадно е, че се сещаме за това едва, когато ви загубим! Гадно е, че казваме онова, което трябва да повтаряме цял живот, едва тогава, когато усещаме, че най-люмите ни хора си отиват!

А сега остава само болката, само мисълта дали направих всичко, което можеше да направя! Вече пет дни заспивам със спомена за твоите очи, вперени в мен! Със спомена за мириса и топлината на твоето тяло, със спомена за това как не можах да разбера последната дума, която изрече преди да изпаднеш в кома! Още чувам дишането ти, още си спомням как преди да дойде най-лошото ми каза "Крисче, повдигни ме малко. Обгърна ме с ръчички, а после каза - добре ми е така, ох колко ми е добре". Чудя се дали чу, дали разбра, всичко онова, което ти говорех в последния час! Казват, че съзнанието на човек умира последно! Иска ми се в този момент да съм ти помогнала поне мъничко да не страхуваш от това, което предстой! Да съм ти дала спокойствие и надежда, че всичко ще бъде наред!

Чудя се какво ли щеше да ми кажеш в онзи час, ако не беше изпаднал в кома! Дали щеше да ме упрекнеш, че не се борихме достатъчно! Имам толкова много въпроси, а незная как да получа отговор! Иска ми се някой да ми каже защо точно ти!

Пет дни са и малко и много време без любимия човек! Аз обаче не мога и не искам да повярвам, не искам да приема мисълта, че вече няма да те видя! Имам чувството, че си се прибрал в Гърция, и че ако сега ти се обадя ти ще вдигнеш телефона и ще кажеш - Добре съм татинко, добре съм!

Кажи ми миличък, кажи ми, как да преживея мъката, как да забравя теб, как да преглътна любовта, как да забравя, че имаше още толкова много години пред себе си!? Как да забравя мечтите ти да се приберете в България и с мама да изживеете спокойно старините си - в къщата, която ти построй с толкова много любов и труд! А как само плануваше летата, прекарани с Виви и Боби!

Скоро една жена ми каза, че не бива да бъдем егоисти, че ние не знаем кое е най-добро за духа ти! Съжалявам татинко, но не можем да не бъдем егоисти! Липсваш ни толко много, толкова много!

ЗА ЕДИН ЖИВОТ, ЖИВЯТ ДОСТОЙНО, ЗА ЕДНО СЪРЦЕ ГОЛЯМО И ПРЕКРАСНО, ЗА ОБРАЗ СКЪП И МИЛ, ЗАБРАВА НЯМА!

ОБИЧАМ ТЕ, МИЛО МОЕ СЛЪНЧИЦЕ, МИЛИ МОЙ ТАТИНКО! НЕ ИСКАМ ДА ТИ КАЗВАМ СБОГОМ, ЗАЩОТО ЗНАЯ, УБЕДЕНА СЪМ, ЧЕ СКОРО ПАК ЩЕ СИ ПРИ НАС!