Ми почва се отначалото - от приемането на фактите - от отпускането - всички ще умрем важно е как живеем - моите 5 дни в ада бяха като осъзнах че с майка ми пътищата ни се разделят - то ревах то се тръшках и на 5 ден помоща дойде от Америка - един съсед дарил скромна сума на тяхната организация за Борба с рака на Гърдата и те изпратили на нашия адрес в България един плик с книги - Помоща беше точно навреме, но за мен- за нея беше вече късно - тя беше вече на симптоматично лечение

Та важно е да знаеш истинското положение на нещата и от там нататък да действаш според ситуацията - Раковоболните са хора като всички останали - и тях ги е страх от смърта -но обикновено са от Контролиращия тип или поне майка ми беше такава и се правят на Силни и Смели - ако бяха такива нямаше да са болни - уви - не е Смелост и сила да криеш болката/страха/тревогите си - не говоря за другата крайност да обсебват всички наоколо щото ще умрат

Само 2% от болните имат болки - ако успееш да го убедиш да се отпусне и че всичко ще е наред и без неговата активна намеса и надзор най вероятно ще му минат болките

Лошото тогава беше че лекарите не казваха истинското състоание на нещата като те чета май и сега е така - Майка ми изкара 9 години/още от началото са знаели че има разсейки- 1 година след смъртта и получих пълното и мед досие по пощата и от там разбрах за разсейките/ от които 5 години в абсолютна ремисия - никакви поддържащи лекарства - не и понасяха и ги спря на своя глава- и никакви оплаквания и 4 години Химиомъчения - щото то си е точно това

Стреса за теб в момента е не по малък от тоя за баща ти - единственото спасение е да сте открити един към друг - той е нервен разбираемо е ама и ти имаш право да си нервна и уплашена не ги задържай емоциите в себе си - говори как се чустваш и ти - така и той ще може да се отпусне и да се освободи от страха и тревогите си

Изслдеванията показват че 6-8 месеца след силен стрес сме най - уязвими - тогава ИС е слаба и има вероятност от развите на тумори така че мисли позитивно - рака е и благословия - дава ти време да се сбогуваш да кажеш това което отлагаш щото си мислиш че хората който обичаш ще са винаги около теб или че те така или иначе знаят какво чувстваш към тях

Вместо да се питаш - що на мен? направи /кажи това което искаш но не смееш - не се знае колко време имате заедно като човеци - духа не умира - амортизира се само тялото - Всеки твой обичан човек който е приключил телесното си пътуване ти е Ангел Пазител - а Ангелите никога не са в повече - Господ няма да ни реши проблемите но може да ни помогне да ги преодолаяаме/понасяме по леко

ПС за съжаление при преместванията ми от квартира в квартира тая книжка за която писах се загуби иначе бих ти я пратила - бяха прости съвети но ми помогнаха неимоверно а и на майка ми също

ако се дублирам с нечие мнение това е само потвърждение - нямам време да чета всичко

Ekл.1.18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.