много Ви благодаря на всички! Юле, Нелгина, сърдечни поздрави към вас и се надявам да Ви чувам и занапред все повече с хубави новини!

Много изтърпяхме и продължаваме да търпим. Отношението на повечето лекари е абсурдно. Сякаш повечето хора, занимаващи се с болни не са узрели достатъчно за да проумеят, че болните , пациентите им се нуждаят повече от разбиране и мила дума, отколкото от това да си влеят лекарството.
Откато се лекуваме в Онкология, наистина никой не ни е обърнал толкова внимание, както нашата онколожка. Това е човекът, който звъни на моменти да пита как сме, интересува се от другото проблемче при мама - а именно крака й. Хората около нас в момента са наистиа грижовни - естествено с малки изключения.
Вчера без пари, без направление, без нищо, ей така просто прегледаха мама на ехографа в Сливен, а лаборантката на рентгеноложката ни приятелка е попитала мама дали иска сутринта да даде ново количество кръв, за да следят изследванията - пак ей така от добри чувства.
Понеже не можем да ходим дълго с патериците, ползваме и инвалидната количка - позволяват ни да минаваме през входа на Бърза Помощ в Сливен, за да се придвижим нормално, биха ни Дексаметазона също там снощи,без пари, просто хората са възпитани!
Споменавам Ви тези неща, защото това са малкото хора, на които можем да зададем всички свои въпроси.
Естествено повече от тези хора са хората, които изобщо не ги вълнува какво ти се случва. Както споменах снощи - ами не може аз да чакам 3 часа за вливане и никой да не дойде да каже защо!!!
Проблемът нее в това, че чакаме - проблемът е , че нени казват защо, не ни обесняват, което те кара да се притесняваш, че има някакъв проблем, заради който ти може да имаш спънки.
Но има и добри хора, които разбират пациентите! В тях е надеждата ми за бъдещето.
Аз..амиаз се убих да чистя вкъщи, моето слънче ми липсв ужасно, просто не е до мен сега, чак след месец ще отида при него. Ще се справим, най-малкото всяко едно нещо ще минава.

И това ще мине, и другото и ще победим!
Успех!