|
На трета вливка сме на 20 юни.
Всичко е нормално. Нямаме никакви оплаквания слава Богу, освен косопада, който сякаш наистина се опитва да ни накара да бъдем в крак с топлото време и ни лишава от сресването и всякакви окосмения по главата. По-малко пари за фризъор с една дума
Е на мама хич не й е кеф, на мен също, татко пък за да е в крак с мама се подстрига и той нула номер. Мама обаче си има още малко коса, упорито се мъчи да я запази.
От днес ни позволиха да стъпва леко на крака, искам да кажа да рехабилитират с баща ми, да го раздвижват леко, да го допира до земята. Има си вече кост нормално изградена, с калции и това след цели 3 месеца стоене ей така с една тъпа шина.
На днешния ден преди година мама е намерила бучката под мишницата си и снощи много плака, но накрая каза, че явно така тряабва да стане.
Сега очакваме до месец да е хукнала на работа с патериците бавно , бавно.
Вчера излизахме навън, тя се качва с помощ по стълбите, сама в колата,сама в количката, защото й е трудно да извърви всичко на един крак.Обаче иначе нищо вкъщи не й убягва от окото, слаа Богу даже ни се кара.
Дано само не правим много таксотери, че не знам докъде ще я докараме. На 19 идват затретия, на 20 го вливат, ще правим преглед на другата здрава гърда, ще питаме за нови имуностимуланти, ще питаме докога ще е химията, за да предвидим лъчето.
Жлезите ни и лимфните възли са нормални от прегледа. Белият дроб е чист. Костите са чисти. Разширените вени не са толкова разширени.
Искам вече да я пускам на работа, за какво да стои у нас?!
|
Трета Химиотерапия [re: Oндин]
Трета Химиотерапия