Радвам се че сте около мене - аз до сега не съм се оплаквала във форума и участието ми винаги е било от другата страна - на съветите и мненията. Сега видях, че е много приятно да видиш подкрепа... Благодаря ви!

Като цяло не съм от хората, които много се чудят - до десетина дена ще се прибера в БГ и яе махна "нещото", че да не го мисля. А и ексцизията е най - сигурния начин за вземане на материал за хистология, защото при биопсиите, макар и рядко, материала може да се вземе не от тумора, а от околната тъкан и да се опорочи резултата. А ние нямаме право на грешки, нали така...

Кофтито е, че пак отивам сама да си "назначавам" план на лечение - лекарите ми са адски готини като хора, водила съм им много онкологични пациенти и никога не са ме пренебрегнали ( искам да подчертая и това, че до момента не съм платила и един лев на който и да е лекар и няма и никога да го направя), внимателни са с мене, но като че свикнаха с идеята, че съм добре, може би щото и аз съм понахакана като характер... И прегледите преминават малко като по инерция - много ми се радват, но като че повечето ни теми на разговор не засягат основното заради което съм при тях - заболяването ми.
А тукашните лекари - смешно е, щото ми се налага да им изнасям лекции, при това им плащам, за да чуят монолога ми. Диалог няма - сама си назначавам изследванията, плащам си ги и след това си ги разчитам и коментирам пред лекаря, който само кима с глава и не може да каже нищо, извън собствените ми разсъждения...
Луда работа. Ама на вълка затова му е дебел врата, щото сам си върши работата.
Като го махна, ще пиша какво става.
Поздрав.