Днес мина втората химиотерапия. Преди нея хемоглобина беше 138, което е добре.
Д-р Митева е прегледала лимфните възли, очите и ноктите на мама, каза, че всичко е повече от добре, няма проблеми засега.
Вливката на Таксола продължи цели 5 часа. Преди нея физиологичен разтвор една банка, после пак една цяла. Мама се чувства добре. За първи път не се зачерви по време на химията в лице. Никакви проблеми засега - почти 4 часа от както е минало. В смисъл такъв, че тя има проблем винаги с повръщането, засега обаче се справя много добре.
Следващо вливане 19.06.2008

Ще направим още 4 вливания или общо 6 таксотера.
Сега отново преди 2 седмици са пуснали протокол за таксотер , защото тъй като се забавихме с нашите вливания са ни дали таксотерите на други хора и ние пак нямаме какво да правим. Д-р Митева обаче каза, че ще ги получим до следващото вливане, да не берем грижа затова. Ако не ще сложим пак таксол вероятно, но няма да пректсваме в никакъв случай.

Ще направим блок химиотерапиите, без да ги разкъсваме с лъчетерапия, а нея ще правим след това в Стара Загора, тъй като мама е трудно подвижна и носим колички, патерици, абе изобщо целия антураж е с нея.

В стаята ни дойде една жена, която преди 15 години е оперирана от рак на гърдата. Тези 15 години не е имала никакви проблеми. Сега отново има проблем с гръдния кош, тоест казват, че има някакви рецидиви там. Жената беше изплашена, но въпреки всичко усмихната. Щяха да й вливат зомета.

Друго момиче дойде, биха му инжекции някакви, беше толкова зле горкото. С Колостома или нещо от сорта, едно прежълтяло, много тъжно. Беше млада много. Просто имаше едо свободно легло в стаята и идваха хора, на които им слагаха Золадекс, Херцептин и какво ли още не. Други си получаваха хапчетата там.

Но сестрите на моменти са много груби.Другото не е проблем, но някога се държат жестоко с пациентите. Други са наистина много мили като главната сеста на химиотерапията. Много мила, сложи ни точно дата, на която да отидем, без да й е молим. Намериха вена на майка ми, което беше цяло чудо. Буквално на пръста й сложиха абоката.

Мама ходи с патериците, качва стълби, слиза от тях, малко е трудно, но се оправя и не хленчи.