|
Брееей, не мога да ви наваксам бе хора. И наистина тази тема не можах да я изчета. Защуркаха се какви ли не мисли в главата ми, на някои опонирах, с други се съгласявах. Исках на всеки нещо да кажа, но то много нещо туй. Хубава тема е станала. Истинска дискусия! Много се радвам на всички ви. И тъй като не мога на всеки да отговоря, както ми се искаше ще изкажа моето мнение. Да ме извините ако се повтарям с някой:
Та!
1.Всичко това е вярно. Но може би трябва да се подреди. Организмът ни е сложна система, която изисква подобаваща поддръжка. Всяко нещо-живо и неживо го изисква за да бъде в добро състояние. Действително ние, сякаш не контролираме самите себе си, сякаш частите от организмите ни сами решават какво да правят, а не нашият Ум, СОБСТВЕНИЯТ НИ УМ! Безжалостно излагаме себе си на всякакви несгоди, сякаш се стремим да се съсипем, а не обратното.
Трудно е! А не би трябвало да е толкова трудно, защото зависи от НАС САМИТЕ до голяма степен /признавам екологичното замърсяване като фактор, но аз лично акцентирам инидивидуалността/.
2.И след като така се самобичуваме стигаме до това, че отслабваме значително имунната си система. Разбира се, че всеки има своя индивидуален праг на поносимост. Но първопричината за мен е стресът /който бихме могли да се научим да обуздаваме/. Той е причина да не ни се яде, да не ни се спи, да сме изнервени и черногледи. Това пък води до преумора и податливост на вирусни заболявания, те пък отслабват още повече способността ни да се преборваме с вредните влияния.
3. А лекарствата срещу стреса са за мен Вярата /имам свое тълкуване на вяра/ и спорта. В спорта включвам не само обичайната физическа активност в залите, а и връзката с природата, която толкова ни липсва с нейната простота и мъдрост, с чистия, ухаещ на бор въздух в планината, с тишината и спокойствието, които царят в планината. /да не помислите, че не обичам морето-ще сгрешите-но не обича да се печа, а да плувам в открити морски води.
Що се отнася до вярата: тя е чудно нещо. Понякога нещата са толкова очевидни, но ние сякаш гледаме през тях далеч в хоризонта, в ненужните неща, някъде все далеч в бъдещето, в излишните детайли, които ни затормозяват. Така и аз не проумявах какво всъщност е вярата. Напоследък след моменти на паника /поради отпадналост и главоболие, които се страхувах да пренебрегна и да отдам на недоспиването и преумората/ разсъждавах по този въпрос и стигнах до някои изводи. Те са си лично мои, разбира се, нека религиозните хора не ми се сърдят:
Трудно е човек да вярва абстрактно. Повечето хора се нуждаят от някакъв външен стимул - било то икона, било божествената природа. Така е някак по-лесно. Така се води диалог. Възприемаш зрителен образ, който ти харесва и успокоява и е по-лесно да се вгеладш в себе си и да закодираш положителни послания. Казваш: моля се да бъда здрава и близките ми да бъдат здрави за да се радваме по-дълго един на друг. И това послание остава в теб и несъзнателно те ръководи. Велики и мъдри са хората, които са полагали векове наред основите на силната вяра. Те са знаели, че с помощта на определени образи /икони, тотеми/ хората могат да бъдат по-спокойни, по-здрави, по-смели, по-продуктивни. Това се е случило на Вселенския събор-най-мъдрите хора са искали да помогнат на по-слабите. Този мъдър избор е направил и нашия Княз Борис. Ще кажете сигурно, че много съм се отплеснала, но съм убедена в мъдростта и гениалността на хората, живели много отдавна и изборът им да обобщят правила, с които да помогнат на по-слабите от тях.
Аз вярвам. Вярвам в себе си. Нямам нужда от външни образи, защото вярвам в собствената си вътрешна сила. Дори в момента, в който го споделям с вас започвам още по-силно да вярвам. Хора, не само вярвам аз съм въодушевена, очарована, трогната и изненадана от откритието си.
Някои от вас ще си помислят, че те това го знаят. И аз го знаех, но сега го знам по различен начин
Пожелавам ви всеки от вас да намери своята опорна точка. Така хубавите неща се случват по-лесно!
Целувки
|
Re: РАКЪТ - РЕЗУЛТАТ ОТ ХРАНЕНЕТО С.. [re: firrst]
