Юли, искам да ти споделя и моя опит в борбата с температурата. След като спряхме химията и Люси започна да вдига температура 38-39. Той не понасяше и най-малката (37) и се чувстваше доста зле- не се хранеше, не се движеше, но и болките рязко намаляваха. След 20 дни леко се обезводни и постъпихме в болница Там ни обясниха, че температурата е следствие от прогресията на заболяването и възпалителните процеси, които го съпътстват. Изписаха ни Дексаметазон( подтиска възпаленията) на таблетки и след два дни температурата спадна, възстанови се апетита ,но.......болките се усилваха постоянно. Отначало си мислех, че си внушавам тия неща, но по-късно говорих с детски хирург и тя ми обясни нещата така: Температурата е защитна реакциа на организма, с която той "алармира", че някъде има проблем. Щом е вдигал температура, значи имунната система е била силна и се е борел с болестта. Раковите клетки не обичат топлината и всъщност температурата им е действала зле. Дори има алтернативен метод (нещо термо беше, ама вече съм ку-ку и не му помня името) , основаващ се на третиране на тумора с висока температура. Тя каза, че дори на своите малки пациенти не изписва антипиретици, ако темп. не е над 38,5 и не им пречи да се хранят и движат. Когато сме започнали Дексаметазона, които е стероидно провивозпъл. средство, всъщност рязко сме понижили имунитета и затова е спряла температурата - просто е спрял и да противодейства на болестта.
Малко дългичко стана , а сигурно и объркано, но това е моето мнение - ако температурата не го "събаря" и не му пречи - не се притеснявай и не я мери постоянно. Ако превишава 38,5 тогава давай нещо, за да не увредите пък мозъка.
И накрая ,знаеш, че аз не съм медицинско лице и това са по - скоро мои разсъждения, отколкото научни факти Прегръщам те ,миличка
|