Re: смели?! / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

благодаря ти!
ами аз вече им свиквам на номерата. Не бих се изнервила вероятно ако имам достатъчно свободно време и ако същевременно не ми се дава зор и от майчето, а тя дава зор определено.
Днес бях определено учудена как така вече 1 месец няма кой да пусне тези протоколи. Ние сме останали с друго впечатление. Моята задача днес беше, главнаа бойната задача да отида да отложа тази химия и да разбера колко може да се бавим за да знаят хирурзите в ортопедията кога да я изпишат и как да я раздвижват.Защото за мен е важно не само да лежи в леглото, ами да има синхрон между рака и крака. Днес цял ден наливам с кофи акъл, как трябва да не е 100 кг, а да свали поне малко. Цял ден наливам мозък как да се движи и какви упражнения да прави.
Пусто, че само се цупи и ми прави физиономии, после даже ми се кара, ама аз директно излизам и я оставям даправи това, което е решила. Ето не съм там да й вися на главата, пак вдигам парата оттук, но ме изнервя малодушието на някои лекари. Не може те да говорят така! кой къде имал разсейки и т.н. ами представете си майка ми го чуе това - тя ще рухне! аз се опитвам да я накарам да забрави за момент даже, а те ?! рушат й здравето!
а за пари не искам да отварям дума, че лошо ми става.
метала платихме, средствата за болницата, останалите лекарства и т.н. шини и апропо. следя датите да не изтърве някъде нещо и ходя като зашаматена.
майка ми пък казва, че нищо не правя, но и това понасям. . . всеки път, когато се ядосам и ми иде да кресна си казвам, че моето слънце ми казва, че с мама никога човек не трябва да се кара и си мълча хора. Много й се ядосвам понякога, но си казвам, че ако аз не дай си боже съм с тази диагноза сигурно ще умра първия ден и тя все пак се бори в себе си.
В същото време съм бясна и кипя и вря, защото това е майка ми и ми е писнало да чувам за смърт, а аз да се боря като луда за да я изкарам оттам.
витамини и купихме, сега като отида при слънчо ще й купим още. Баща ми пък не се отделя от нея, редуваме се да я гледаме, аз нямам братя или сестри да помагат?!
и общо взето положението е да се спасяваш както можеш. Добре, че рентгенолозите ни са приятели и снимките не ги плащаме. в смисъл че поне това е безплатно. Иначе предполагам колко пари ще ни трябват. Но НИКОЙ не е споменал за туморен маркер и второ изследване на ХЕР2. Аз днес чувам за първи път.и двете неща можехме да ги направим през тоиз месец февруари и март. Защо чакаха майка ми да си счупи крака за да кажат?! сега аз ще разнасям кръвта до София да намеря клиника да направят маркера. Хайде ХЕР2 ще го занеса - не разбрах защо само при тази доцентка може, но като са казали там - там да бъде. Сцинтиграфията трябваше да е утре, но не може, нали сме на легло.

Днес крещях и виках и се карах и накрая се разделих с майка си по телефона, тя го тръшна и до там. Хем си казвам,че не може да й се карам, защото е болна, обачееее какво е това отпускане?! Тя на 58 години ли е или на 108?

А сегаа лека ви нощ, аз ще прекарам една щастлива нощ, мойто слънце си идва утреееееееееееееееееееееееееее