равносметката е 3 часа и 30 мин в Онкология София за да разбера това, което вече знаех.
Да, обаче трябваше просто АЗ да отида, защото лично трябваше да видят колко е хемоглобина на мама, въпреки, че тя сега ХИМИЯ няма да прави.
да си излея ли яда, а вие няма да ми се хващате много?

първо 2 часа няма добиране до Онкологията. Заспала се добрах пеша от Дианабад до там и вече едва се влачех , не защото се изморих, а защото още спях! всичко на магия , как не се пребих не знам.
доц. Тимчева беше на обща визитация, тръгнах да отлагам Лъчетерапията. Да, обаче в картона на майка ми пише , че е записана, а всъщност такъв човек при тях няма!!!
Като казах счупване почнаха да се вайкат - ОЙ, ЛЕЛЕ„ тя жената има разсейки 100%. Казвам, че няма, те обаче НЕ та НЕ!!! и ми вбесиха и най-малките и здрави нерви в организма. Накрая ми обясниха, че може да си прави терапията и в Стара загора, тук и без това било много натоварено. да, обаче ние искаме в софия, защото в Онкодиспансера в Ст.Загора много горят и отношението е ...що не сте мъртви?! И накрая намерихме дата за средата на май с престой в болницата за времето на нагревките - уж да не ходим с патериците из София. обааче пак имало развален линеен ускорител и нали разбирате - те просто нямат места. А болницата е пълна до тавана!!!
тааа намирам си аз химиотерапевтката, която ми заявява категорично, чеее още не били пуснали протокола за Херцептин, защото виждате ли , трябвали изследвания преди това. Добре бееееееееее , акъл имате ли, мозък нещо подобно?! От 15 Февруари ние знаем, че ще имаме нужда от Херцептин. Казаха, чеще пуснат заявката за мама веднага и чак сега?!?! аз разбирам за изследвания , когато ние хич не можем да ги направим тези работи!!!
- втори ХЕР2
- рентген и ехография
- сцинтиграфия
- туморен маркер.
Аз веднага взех стъклата от биопсията от Патологията, където бяха такааа усложливи хората. Сега ще се мъкна по Академии и болници да ги нося и разнасям. После пък рентген, пък ще взимам кръвта на мама от болницата да я нося тук за маркера, пък после и сцинтиграфия ще мъчим.
ДОКОГА!!!!
и така химиотерапията я отлагаме докато станем на инвалидната количка.
СКАРАХМЕ се днес с майка ми, защото аз настоявам за терапия, тя се инати. Не иска да я изписват от болницата. В болницата чак сега се сетиха да лекуват възпалението с антибиотици някакви , защото нали сега засофия няма да пътува.
аз изобщо не знам какво се случва!!!
пиеше едни хапчета, сега пък били много големи, нямало да ги пие.

Опитвам се да не се ядосвам хора, но всичко на моята глава тежи, аз не знам кое да направя първо и накрая като остана без нерви и й го кажа по телефона на мойта мама и тя казва, че прекалявам. Да, обаче аз също не издържам. Не знам защо никой него схваща това и всеки мисли, че Калояна е с нерви до безкрайност дълги, дето изтощаване нямат.

Искам да кажа, че днес чух, че ЗОЛАДЕКС няма пак. Просто чух случайно, не знам дали ще е полезна тази информация някому.

иии..благодаря, че ме изслушвате и успокоявате :)
Юлче, ти как си? :)