14 дни в болницата. 14 дни не можем да станем от леглото. Как да станем като и ръката счупена и казаха да не я движи, да не дава натиск. респективно не може да се отърси от страха да стане и да седне в количката. как да седне, като крака не може да се свива в коляното?! рехабилитаторите ги мързи, иде ми да им начупя каските!!! добре, че съм учила Кинезитерапия, та казвам упражнения. и да, залежава се мамчето, иска да става, вече плаче и се оплаква от болки в гърба - то само лежане и сядане в леглото бива ли?

правим всеки ден температура - от 37.4 до 38. Следобяд е към 37.5 и така всеки ден. оттам правихме кръвни изследвания. уведличени левкоцити - вместо нормалните , ние сме с два пъти повече - тоест възпалителен процес ! надуваме едни неща там да си раздвижваме белия дроб, обаче полза Нъцки. Респективно аз вдигнах цялата болница да разследва. Хирургът иска само спокойствие и да знаел какво мисли доц.Тимчева за Химиотерапията.
Казва, температурата щяла да падне, от операцията е. добре, ама аз спокойствие не виждам, защото майка ми нервничи вече всяка минута и мира нямаме. хвърча като ненормална днес към софия, тук съм си хора сега и уте сутринта при доцентката за всичките там подробности. Майка ми ми дава зор, защо днес пътувам, а не снощи - е хубу де, кво значение има?! аз сякаш не се притеснявам достатъчно.

имаме проблем с ходене в тоалетна. 5 дни нито веднъж. Айде клизми и т.н. пак не става, голям зор днес до положителен изход. сега ще вари баща ми майчин лист и ще носи всеки ден. минаваме на течна храна, пюрета, супи и никакви принцеси и сандвичи да не стане по-зле.

не знамкакво ще стане утре. хирурга чака да му кажа ще прави ли Таксотер сега или не? и ако прави кога?
тези от лъчетерапията казали, че майка ми не е записвана изобщо за лъче. А аз го имам черно на бяло написано в картона й!!! сега й него нося!
абе аз мисля да стана един лекар! направо им върша работата на тия хора!
а да не говоря, че някои така направиха превръзката на майка ми на крака , че не знам как не е паднала още!
да не говорим, че храната е под всякаква критика, ама мамка яде от вкъщи.
набрала съм яко!!!

а аз ...хора, уморявам се. държи ме милата и слънчева мисъл, че слънчо си идва :) Направо съм луда от щастие! тези 2 месеца ми се видяха 10 години!!!
не знаете днес колок усмихната се събудих като си отворих очите и си мислех за него! а как ще има да скачаммммммммммм , мдааа, любов :)

Та , аз съм тези дни по пътищата, софия и обратно. Университетът гледам и него да не изпускам. Не питайте просто как издържам.
На всичкото отгоре мама на моменти не се усеща, че нервничи и че ми се кара безпричинно. иска както каже, така да е! и само се цупи, една хубава мисъл няма, аз се карам, но някога се изморявам.

онзи ден й се караме, изнерви се и баща ми, който е със зрави нерви, защото не можем да я изведем от страха да стане от леглото!!!
не знам как ще я караме, но за терапята трябва да е тук!!!

Доклад даден , хха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите