..напред вървим упорито с много плачене, много нерви, много сълзи и много инат, на моменти лигавене и нервничене.
Вървим обаче.

Не ми остава време да седна, камо ли да уча или да направя нещо друго.
Сутрин правя половин литър сок от портокали, лимони и грейпфрут ако имам. На ръчна сокоизтисквачка всичко изтисквам и нося да пие. Половин литър прясно мляко и каквото е пожелала за ядене. Без хляб, че и без това си тежи на крака достатъчно.
Кракът зараства, раната заздравява, всичко е нормално казват лекарите. Днес даже превръзка не са й правили, защото няма нито капка течност никъде по марлите. Не е гипсирана, с шината е вече. Даже се оплаква, че я сърби мястото, което е знак, че зараства, обаче да кажете на кой да го говоря това идали ми се вярва?! Тц!
Аз всичко правя, всичко осигурявам, тичам пазарувам за нея, за нейните съквартирантки в стаята, абе хвърча като изстребител , майка ми е! Обаче отсреща чувам само думи за смърт, само думи как нищо няма да е наред и животът й е свършил.Днес чух, че ще живеем до декември, после не, сякаш това ние решаваме.
добре, сигурно е странно за всички, че й се карам, обаче не е слаб човек, не е човек, който да е неграмотен, умна е, но емоционалният срив я стига на моменти.
Имаме инвалидна количка, имаме ортопедичен стол, всичко сме взели, всичко осигурихме , тук е , чака да се прибере в апартамента.
Обаче тя е толкова ината.
Кракът зараства, костите заздравяват, вече кракът не тежи, движи го по-малко, но не иска да става от леглото, явно още я е страх. От друга страна иска да става, защото не искала да лежи. Аз ако знам какво да направя!!!

Всяка вечер нося сок от моркови, червено цвекло и лимон. Купувам и правя. Вечер също топла храна от вкъщи, каквото е казала. Вече се храни сама!
Ръката е счупена и е малко сложно положението.

Имам обаче следното питане ... много ми е чудно дали сега е противопоказно да прави лъчетерапия. Тя е инат и още не се е обадила на доц. Тимчева да пита за ХТ, а за лъче хич не говори, защото не искала да занимава хората.
Моля МД ако може да ми каже дали има някакви проблеми след това падане.

Положението е многофрагментно счупване на тибия на ляв крак. кръвна Репозиция - Метална Остеосинтеза. Ръката е счупена на шийката на хумерус , раменна става.
Това прочетохме днес. Има пирони и пластини - доколкото ми е известно е една пластина.
Оперирана е на 12.03.2008 година с пълна анестезия.
Днес пием следните неща :

- Инму Плюс, Детралекс , Калции ДЕ, Селен+вит.А+вит.Е+вит.Ц (купен от германия ), лекарства за кръвното, но тях си ги пием попринцип + Синтром за разреждане на кръвта. Сега сме на Фраксипарин инжекции всяка вечер, винаги е така в болницата.

Намерихме как да отидем в София на ХТ, на ЛТ не знам какво ще става. Искам да попитам и може ли някойд а ми каже, тя сцинтиграфия сега дали може да прави?

Апропо, нямаме костни разсейки. Лекарите са категорични. Казал е,че е гледал навсякъде, не е взел материал, защото е 100% сигурен.
ДАНО!

Ами ние едва говорим, едва стоим на едно място, някога нервни пристъпи получава от нерви естествено. Аз само се карам и така сме. Трябва да проходи.
А да не ви казвам, че от народ до леглото не мога да я видя. Всеки ден по 10 човека ходят , колегите й , приятелите й, телефона звъни като луд. Не й липсва внимание. Сутрин й носят кафе, къпя я, преобличаме се всеки ден, абе изобщо сме страшна картинка.

нямам сили хора, спи ми се вече две не виждам. Искам си слънцето, искам спокойствие и майка да е с баща ми в апартамента и да не се притеснявам.