Привет на всички четящи и пишещи. След приключването на химиотерапяита ми възникна един важен въпрос, за отговора на който се надявам да намеря насока и тук. Както съм писал вече, претърпях орхиектомия на десен тестис, последвана от три курса адювантна химиотерапия ВЕР (блеоцин, етопозид, цисплатин). Находката в тестиса представляваше смесен несеминомен герминативноклетъчен тумор, включващ елементи на ембрионален карцином и тумор на жълтъчното мехурче.Вчера направих указаната ми компютърна томография на торакс и абдомен с венозно контрастиране, както и съответните туморни маркери (AFP + bHCG). Основните резултати са следните (в сравнение с предоперативното положение от м. октомври 2007):
1. Уголемените лимфни възли парааортално (2бр) до 19 мм са редуцирали значително големината си до 3-4 мм в диаметър.
2. Уголемените лимфни възли ингвинално двустранно/дистално по хода на a.iliaca externa до 19мм са значимо редуцирани по диаметър. Персиситира един възел вляво - 16 мм.
3. Персистира и 1 бр. лимфен възел по хода на а. ileocolica без динамика в големината, както и два мезентериални възела - 17мм.
4. Заключението от томографията е: без прибавени изменения абдоминално, отсъсътвие на прибавени уголемени патологично лимфни възли.
5. Туморните маркери сега са в норма: AFP: 3.33 IU/ml при референтни граници 0 - 5.8 и beta-HCG 0.135 mlU при референтни граници 0-2.
След анализ на резултатите ябх посъветван да отида при проф. Димитрова от Александровска болница, за да бъде обсъдена възможността за ретроперитонеана лимфна дисекция. Професорката е в чужбина обаче тази седмица и аз междувременно се допитах до специалистите по урология в Александровска болница, които извършиха ориектомията. Те считат, че въпросът за дисекцията следва да се обмисли изключително внимателно с оглед сложността и агресивността на хирургичната процедура, възможните усложнения след нея и обстоятелството, че описаните уголемени лимфни възли са непроменени каакто предоперативно, така и следоперативно и след провеждане на медикаментозно лечение. Д-р Стойнова от Света Екатерина, която извърши разчитането на томографията и двата пъти ми каза, че по принцип метастатично увредените лимфни възли притежават характерна форма, която в моя случай не се наблюдава, както и че не е логично ако увеличените лимфни възли са в следствие на туморни инфилтрации, едни от тях да се повлият изцяло от терапията, а другите - не. Въобще, драмата е пълна. Утре съм на консултация при доц. Цекова, като цяло искам да събера възможно най-много мнения с оглед на това дали да се подложа на такава операция. На въпроса ми какво правим, ако проф. Димитрова прецени, че операция е неуместна, отговорът беше - периодични изследвания на томограф и туморни маркери на 6 месеца.
MD, ще се радвам да чуя и твоето мнение за ретроперитонеална дисекция, както и на други вряли и кипяли люде. Поне засега май ще ми се размине четвърти цикъл химиотерапия, което си е повод за радост.
|