Ами сега се връщам от болницата.
Операцията мина - 3 часа и половина. Не искали да я оперират, заради проблемите с кръвта , но накрая се съгласили.
Операцията е била много тежка - докато нагласят всички парченца. Зашита е , питаше колко шева, ама кой да ми каже?!
За разлика от онкологичните операции тук изпитва страхотни болки и чакаше с нетърпение обезболяващото.
Подута е като цяло от упойката - пълна упойка. Едва се е събудила и като че ли изобщо не знаеше къде се намира.
Обещали са й да дойде на химиотерапия, защото тя само затова мисли.

Ръката й е пукната в раменна става, но никакви мерки не са взели. Казали са, че ще зарасне сама, но я боли и не я мърда. Цялата е синя, заради множеството опити да й намерят вена за абокат.
Има 3 абоката, някой може ли да каже защо са толкова много?!

Почти нищо не яде, не смее да се мръдне, има също и от раната излив, за да изтича кръвта.
Общо взето е отчаяна малко, леко подута, ама тя още се държи от всчките тези неща. Казва, че в ушите й е само пукота от костта , чупенето вчера. Мама е над 100 кг, викали са линейка, абе изобщо голям ужас е било.
Хора, вярвайте ми не знам какво да направя за да й помогна. Тя мисли за всичко сега и аз с нщо не мога да помогна. Освен да ходя всеки ден при нея. Поне баща ми е тук и тя само за него пита.

Юлче, ще питам за всичко, написала съм всичко. Главното сега е да платя пластините и пироните - 304 лв. Всичко се плаща, а ще нося и ТЕЛК за да не плащаме потребителската такса. Какво да Ви кажа - нерви да имаш. Мама е герой, обявявам го , защото толкова неща измина и не се отказва! Държи се и си мисли за сърмите вкъщи, даде ми всякакви упътвания какво да ги правя и как да ги съхраня :))))

А аз не смея на моят приятел нищо да кажа да не го притеснпвам, че път го чака. Той ще се изпопритесни ужасно, толкова държи на нея!