|
Главата ми бучи, боли ме моята счупена челюст, идва нов проблем със страшна сила.
Майка ми днес пада и си чупи фибията на левия крак - подхлъзнала се, тя е доста пълна и си тежи и чула как се чупи.
Пак сме в болницата. Костта е начупена на парченца. Налага се операция с пластини и няколко пирона. Анестезиологът пак прави проблеми, понеже тя пие Синтром и сега проблем как ще я оперира.
Пак си казвам , че е паднала и е счупила крак, слава Богу, само това. Радвам се на факта, че е жива, че не си е ударила главата или нещо друго, можеше на място да остане.
МНго съм изплашена, стресната. Много ми идва хора.
Сега идва по-страшния момент.
На 26-ти трябва да е на Химиотерапия с Таксотер. След това 10 дни почивка и веднага след това започва лъчетерапията. Преди това на 26-ти има Сцинтиграфия, която не знам при това положение можем ли да я направим?!?!?!
Имаме и скенер да правим преди самата лъчетерапия, да знам къде ще нагряват. В същото време тя ще е 3 месеца с патерица, защото не трябвало да си стъпва на крака. Обаче как ще е с патерица като няма една гърда?! Как ще се подпира на тази ямка в раменна става?!
Ами това е левия крак, ами десния е с тромбофлебит от първата операция и не трябва да се натоварва. как ще става този номер?!
Умирам от страх и от притеснение. аз утре ще си ходя по повод махането на моите конци, защото и аз съм парцал - не съм яла от 10 дни , само на сокове съм , адските болки, 10 вечери = 10 аулина. И ще я видя и нея.
Господи, само се моля да мине всичко нормално и да зарастне.
Не смея на никой нищо да кажа, страхувам се. Плача и сълзи нямам вече. Бли ме всичко. Тя е толкова млада, защо трябва да се счупи костта, защо трябва да п коват, страшно ил е, какво е, никаква информация нямам, побърквам се.
Ами с терапиите какво ще правим?
|