Не искам да задавам такива вьпроси, но искам да си го обясня на себе си. Имаме една седмица до операцията и имам много време да мисля. Вярвай ми тази неизвестност ме кара да се чувствам зле. на всичкото отгоре сьм принудена да се дьржа спокойно и да и давам кураж. От 2 години стискам зьби и крия лошите неща само за да е спокойна и да се лекува тя самата. знам,че трябва психически да го мине това. На мен няма кой да ми даде кураж, защото през моето сито минават новините. Взела сьм се в рьце, защтото през цялото това време разчита на мен и на моето мнение. вярва само на това , което кажа аз. Това ми е голяма отговорност и се налага да мисля трезво. Слушам какво говорите. Благодарение на вас през тези две години имам сили. Тук намирам приятели, но днес просто ми дойде капката, която преля...Сега развьлнувана от краткия ми текст ще ида да изпуша една цигара, та макар и да не е полезно. Усмивки на всички и се извинявам още ведньж ако сьм била нахална!