Миличка silsil, разбирам и съчувствам на мъката ти. Ти си тази, във вашия общ дом, която трябва да е силна - и заради свекърва си и заради мъжа си. Освен това, дори това да е края на физическите мъки на свекърва ти, бъди сигурна, че когато зловещия момент дойде, духа й винаги ще е с вас, защото сте се обичали! А сега просто бъдете с нея, прегръщайте я, казвайте й че я обичате, разказвайте й как минават дните ви ....
Смелост, мила! Прегращам те!

Мъка

Една сълза напуска своя дом.
Притихнала, на прага му застана,
отказа се от синия подслон,
след себе си оставя жива рана.
Последват я и други след това -
от рани в него място не остана.
Сега домът е само синева
от сълзите дълбоко изорана.
В мен всяка мъка има свой живот
разлюшкана, изпиваща и нежна,
щадяща ме, превръщаща ме в скот,
зовяща ме към остров неизбежен,
дълбока или пагубна дори
или пък тиха, молеща за вечност,
объркваща Обичам и Боли,
изпробваща последната ми нежност...
И мъката е начин да си жив,
и тя е знак, че още теб те има,
полюшващ се по пътя на Сизиф,
разбираш, че животът има име.