Здравей nelgina! Първо искам да ти изкажа най- големите си съболезнования. Искам да ти разкажа маята история без да те натъжавам допълнително, а да ти дам малко кураж. През 2002 г. момиченцето на сестра ми се разболя. И до сега незнам какво беше това. Колко пъти й правиха операция на главичката не помня. Оставиха я така почти издъхнала да я приберем от София /от В. Търново сме/. Просто нямало какво да направят. Какъв беше този мозъчен тумор незнам - но за 6 месеца просто приключи всичко. Също като теб сестра ми каза, че й казала ако иска да не се мъчи повече. Час след това почина. Ужаса е голям - знам. Сестра ми беше в шок дълго време. Това не се преживява. Но ета сега след толкова години се реши и има здраво момченце. Не съм чела всичко, което си писала, защото не разполагам с време. Незнам колко си голяма и т.н. Просто искам да споделя мъката ти. Сега след всичката ни мъка по момиченцето ни имаме много проблеми. Майка се разболя от рак. Затова се ровя тук. Търся лек за нея. На фона на това все още имам надежда , че има сила или нещо там горе, което се грижи добре за нашите ангелчета. Пък и те ни гледат и помагат от там. Знам, че нашето детенце гледа и ще помогне и на баба си в този труден за нея момент. Кураж nelgina! Боже направо незнам какво да ти кажа. Стяга ме гърлото като се сетя какво беше и разбирам мъката ти!