Усещам как накрая трябва да прегърнем източната медицина, където имат значение куп неща, на първо място личната ти "доша" (Аюрведа), която изобщо не е длъжна да се вписва в 3-те основни, после везната Ин-Ян (китайската медицина), после фазите на луната, личната ти мантра (тибетската медицина), връзката между телесните симптоми и емоциите, вибрациите на отделните органи и как мантрите или мудрите въздействат върху тези вибрации, и възникващите в тази връзка електрически полета...
Цяла бездна, в която намират своето място и цветовете, и ароматите, и медитациите.
Добре, да приемем, че някой ни даде ключа да отворим вратата към тези абсолютно непознати светове, че ни отведе в тибетски манастир, където ще ни посветят в онези дълбини на хилядолетни знания, които дават абсолютното здраве и мъдрост, и щастие...
А после? Имаме ли сили да продължим този начин на живот? Можем ли сутрин да ставаме в 3:00 ч., за да си правим асаните, дихателните упражнения и медитациите до 5:00. После да се мажем със сусамово масло, за да си предизвикаме "личната сауна", да си промием всички вътрешности с техниките, които дори не са за разправяне (!), после да хапнем шепичка кълнове и бодро да се втурнем в новия ден? Без кафе, без цигари, без месо, предимно на сурови плодове и зеленчуци. Вечерта - пак асани, дишане, медитация... Озарени в непрестанна "вътрешна усмивка", недосегаеми за силните човешки страсти...
Социални контакти? Ами май единствено със себеподобните, защото другите ни вредят, а за тях ние пък ще сме или смехотворни откачалки, или непоносими особняци!
Затова си мисля, че ние търсим чудесата на източната медицина, но в подходяща опаковка - бързо, лесно, вкусно.
И ако ще правим жертви, нека да е временно - докато ни излекуват (дай Боже!), а после - пак на пистата!
Ей, така като се размисля... и почвам да огладнявам. И да ми се допива кафе... И друго... И още...
Все нездравословни неща!
|